Васил Стефанов е сред младите адвокати у нас. Той е наполовина годечанин по бащина линия. Завършил успешно Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, днес 27-годишният мъж е специалист в областта на гражданското право и процесуалното представителство. Навръх професионалния му празник – 16 април, сменихме ролята на младия адвокат и въпросите задавахме ние, а отговорите му са повече от интригуващи. От следващите редове може да разберете какво е мнението му за съвременното правосъдие и промените, от които се нуждае то.
Разкажи ни за себе си?
– Казвам се Васил Стефанов, член съм на Софийската адвокатска колегия и днес чествам 142-та годишнина от приемането на Конституцията на Княжество България – Деня на юриста! Би могло да се каже, че израснах в град Годеч, макар да не съм бил възпитаник на СУ „Проф. д-р Асен Златаров“. И до ден днешен при всяка удобна възможност посещавам баба си и приятелите си в града, който без капка съмнение наричам любим.
Как избра правото?
– Завърших специалност „Право“ в най-стария юридически факултет в България – този при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, основан през 1892 г. Към правото ме насочи моят баща, който дали поради житейския си опит или поради знания и мъдрост винаги взимаше правилни решения и ми даваше ценни съвети. Това просто беше поредният път, в който му се доверих, и не съжалявам нито за секунда, че го направих!
Трудно ли се реализира след завършването на образованието?
– Още от началото на следването си, наред с изучаването на правната теория, започнах работа като стажант в реномирано адвокатско дружество, което ми даде възможността да се запозная и с практическите аспекти на адвокатската професия. Поради тази причина след завършването на образованието си аз имах достатъчно професионален опит за възрастта си и късмет, за да не срещна трудност с реализацията си.
Какви трудности и предизвикателства срещаш в професионалния си път?
– Пътят към истинския професионален успех, към който се стремя и от който все още съм твърде далеч, е осеян с множество трудности и предизвикателства. Работата ми като адвокат изисква най-вече да разрешавам проблеми на клиентите си или да предоставям най-добрите юридически съвети, на които съм способен. Това е свързано с възприемане на естеството на проблемите и търсенето на най-бързото, ефективно и евтино решение, като разбира се, то винаги трябва да бъде съобразено със законите и със съдебната практика. Този процес често е подценяван от хората, но именно в неговата основа се корени качеството на предоставяните юридически услуги и за да бъде овладян до съвършенство, един юрист трябва непрекъснато да се обогатява, да следи измененията в законодателството, но най-вече – да бъде добър слушател и донякъде дори да бъде психолог. Както в много други житейски ситуации, така и в „юридическия живот“ на хората емоциите и първичните чувства често са лош съветник. Затова добрият юрист следва да умее да успокоява и да представя една друга перспектива или дори да обясни кое е подтикнало „противниковата“ страна да направи това, което е направила. Друга сериозна трудност, която срещам, е, че често се налага да предвиждам действията на противниците си още преди да са ги извършили. Точно както при шаха. И не на последно място – една от най-големите трудности пред юриста е да убеди съда в правотата си. Но все пак „колкото по-трудна е битката, толкова по-сладка е победата.“
Кога една истина според документите и доказателствата се оказва неистина, като имаме предвид общочовешките морални норми?
Истината в ежедневието ни е едно разтегливо понятие, тълкувано по най-различен начин – според обстоятелствата и тълкуващия. В правото това твърдение се засилва още повече. По време на следването ми преподавателите ни учеха, че освен буква, законът има и дух. Именно в духа на закона откриваме морала, общоприетите човешки ценности и справедливостта. Всеки юрист неизменно следва да се придържа към тези три основни категории и не е достатъчно само да прочете съответния законов текст и просто да го приложи. Основен смисъл на законите е редът. Този ред води до една стройна система, която обаче, както всяко друго нещо, има своите недостатъци. Парадоксът истина според доказателствата, но неистина според общочовешките морални норми, се проявява най-силно именно в тези недостатъци или при недобросъвестна човешка намеса.
Защо българите не вярват в справедливостта на родното правосъдие?
– Поради три причини. Първата е, че престижът на съдебната система непрекъснато се уронва от недостатъчно квалифицирани, неморални и за съжаление подкупни магистрати. Не се сещате за осъден висш политик или крупен бизнесмен, нали? Аз също. Втората причина е, че правосъдието е изключително бавно. То е такова не просто поради различните процедури и срокове, които следва да бъдат спазени, с оглед обезпечаване на правата на гражданите, а и поради това, че съдилищата са натоварени. Решаването на всеки един казус изисква сериозна мисловна дейност и правоприлагане, като същевременно никой казус не е напълно идентичен с друг. Винаги има някакъв различен и значим детайл, който би могъл да преобърне цялостното разрешение на спора. Това разбира се не оправдава по никакъв начин съдиите, които насрочват заседания за делата си за след една година. Отделно от това всички дела подлежат на контрол от по-горната инстанция, а някои дори от Върховния касационен съд. Участие в това изкуствено забавяне имат и адвокатите – често дела се отлагат без обективни причини за това. Най-пресният ми пример е от 12 април – понеделник, когато пътувах до град Хасково само за да разбера, че същата сутрин и двамата адвокати на отсрещната страна са се разболели внезапно. Когато правосъдието се забави толкова много,хората губят вяра в него, а понякога дори и нямат полза от него. Третата причина е, че хората понякога просто не разбират концепцията на справедливостта и същината на правосъдието. Типичен пример са наказателните дела. В Наказателния кодекс са предвидени строги наказания за различните престъпления, но тук се изправяме пред двете гледни точки – тази на пострадалите и тази на извършителите. За пострадалите наказанието от 5 години лишаване от свобода за неволно нанесена телесна повреда, например при управление на автомобил, би се видяло малко, но от гледната точка на извършителя, то би било цяла вечност. Работата на съдията е да намери именно баланса между обществения интерес, тежестта, характера на престъплението и размера на наказанието. Само че това съдията прави на базата на цялостно разследване, докато хората правят своите съждения на базата на моментните си емоции и информацията, предоставена им от медиите, като често не се поставят на мястото на дееца.
Какви реформи трябва да претърпи нашата съдебна система, за да е обективна и ефективна?
– В отговора си на този въпрос ще бъда кратък. В по-голямата си част законите в България нямат нужда от промени. Правоприлагането и тълкуването им обаче следва да се уеднакви. Това означава да бъдат изкоренени корупцията и субективният елемент при решаването на делата – да няма значение кой е ищец, кой е ответник, кой е подсъдим, кой е обвинител, и законите да се прилагат еднакво спрямо всички.
Какво обичаш да правиш през свободното си време?
– През свободното си време, както повечето хора, обичам да си почивам и да прекарвам време с близките си. Напоследък имам засилен интерес към леките планински преходи и зимните спортове.
Какво е посланието ти към младите хора?
Посланието ми е в духа на днешния празник – да бъдат справедливи и отговорни към семейството си, към обществото и към природата на България.
Интервю на Методи Тодоров