Д-р Антонио Тенев е сред младите лекари на България, мотивирани да останат и да се реализират в страната. Роден е на 7 феуврари 1992 г. в град София, но израства на запад от столицата – в град Костинброд. Средното си образование завършва във Френската гимназия, а висшето си в Медицинския университет, където се дипломира през 2017 г. Оттогава до днес е лекар-специализант в Клиниката по детска хирургия на „Пирогов“.
27-годишният медик даде ексклузивно интервю пред „Актуален глас“, в което откровено говори за хуманизма на лекарската професия, изпитанията на Спешната помощ и човещината като необходимост.
Здравейте, д-р Тенев…
– Здравейте. Много ми е приятно, че точно вашата медия прояви внимание към мен. Уважавана в нашата област и силно разпространена. Желая ви успех!
Как избрахте медицината? Някой ви насочи към тази професия или сами тръгнахте по този път?
– Медицината е може би най-сериозната професия. Пътят до избирането й и извървяването на същия е осеян с много препятствия и трудности, но всичко си заслужава. Като всеки млад човек и аз бях объркан, но още в самото начало на средното си образование знаех, че това е моята професия. Произлизам от лекарски род. Израстнал съм сред лекари. И то какви лекари. Лекари с достойнство и място за уважение. Не съжалявам, че и аз се посветих на лекарската професия. Моите родители оказаха сериозна подкрепа в този избор и съм им благодарен. Те бяха до мен във всичко – в добро и лошо. Баща ми д-р Тенев ме е научил на човечност, достойнство и честност. За него това са постулатите на живота. Майка ми – адвокат Тенева, е човек, отдаден на работата и семейството си. Истински горд съм с тях и се надявам и те с мен. И не на последно място, моят брат – Стефан Тенев, който ми служи като пример за борбеност – според него всичко се постига с много работа и разум. Дължа много и на малката му дъщеричка, моята прекрасна племеница – Джулия Тенева, която ми дава сили в едни от най-трудните моменти.
В момента сте специализант в Пирогов. Какво специализирате?
– Да. В момента съм специализант в Клиниката по детска хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в Отделението по детска коремна хирургия. Имам честта да работя със страхотни професионалисти – доц. Христо Шивачев, който е началник на клиниката, и д-р Стефан Стоилов – началник на отделението, работил в Община Годеч дълго време. Завършвам 2-ра година от специализацията си и съм горд, че съм сред такъв професионален екип. Изказвам огромна благодарност, че ме приеха в този отбор.
Какво е да работиш в една от най-търсените болници за Спешна помощ?
– Голяма отговорност и още по-голям стрес, с който се справяме ежеминутно в моментите, когато сме на работа. Отговорността е нещото, което се опитвам на предам на младото поколение. Една важна черта от характера на всеки, който е човек и съществува. В нашата професия отговорност се носи постоянно и от всички страни. Веднъж, докато изказваш диагнозата на дадено дете, втори път – за изпълнението на тази диагноза и нейното лечение и трети път – към екипа.
Как минава един ваш ден?
– Както на повечето хора, с малката особеност, че започваме в 7:30 ч. и приключваме, когато работата свърши, а тя никога не свършва.
Разкажете ни за по-тежък случай, по който сте работили и помните?
– В „Пирогов“ сме известни с това, че ни докарват най-тежките случаи от цяла България. Всеки един случай е тежък – от една страна – за родителите, които преживяват огромна тревога, защото са поверили в нашите ръце най-скъпоценното им- децата си. От друга страна, сме ние и отговорността за детския живот, която носим. Тези случаи се помнят. Те се преживяват без думи. Без слова. Без излишни действия. Те се преживяват със сърце. Сърцето на лекаря е като на всички останали хора, но в него са събрани толкова тежки съдби, колкото малцина могат да понесат. В този случай най-важни са човекът до лекаря и семейството му. Лекарят е като всички останали хора- изпитва същите чувства, същите емоции. Той сдържа сълзите си пред пациентите, но само най-близките му знаят какво преживява. Човекът до мене ме научи за много кратко време на много неща, които си мислех, че зная. Тя е с огромно сърце и с красива душа. Заради нея си струва всяка преглътната дума, всяко добро споделено слово, всяко добро дело на човек в нужда. Тя е човекът, на когото мога да се облегна, но това много често й вреди. За всеотдайността й искрено й благодаря.
Имаме афинитет към работата на Спешната помощ. Как бихте отговорили на честите упреци за бързината на Бързата помощ и къде според вас е проблемът?
– Проблемът не се корени в един или два фактора. Когато говорим за човешки живот, всяка минута е от жизнено значение за лекаря, а за близките на човека – всяка секунда. Колкото и бързо да пристигнат колегите на мястото на инцидента, винаги ще има недоволство, особено, когато е свързано с неприятен изход. Жизненоважно за колегите от Спешната помощ е да има инфраструктура. Помислете колко по-бързо ще пристигне екипът при улици с асфалт и без дупки. Вие много добре разбирате този проблем, защото сте планински район и знаете за какво говоря. Вашият кмет се справя прекрасно – изцяло реновира инфрастукурата и продължава да го прави. Поздравления. И знайте, че всеки лекар, заклел се да изпълнява тази професия, няма намерение да не помогне на човек в беда. Близките на пациентите в повечето случаи избързват с преценката си, повлияни от емоцията, изказват много тежки думи, от които ни боли – веднъж като лекари и втори път като живи същества. Моят призив е да бъдем малко по-сдържани с емоциите си и да бъдем малко по-добри едни спрямо други…
Как ще опазите доброто име на българския лекар?
– Трудно. Ежедневно трябва да се брани с чест и достойнство тази древна професия. Може би отговорността е в основата на доброто име.
Как успявате да съхраните човещината си?
– Винаги и във всички случаи трябва да запазим човечността си. Да знаем кои сме, от къде идваме, къде се намираме и накъде отиваме. Никога да не забравяме учителите си, ежедневната среща с хората и не на последно място – родителите. Те са хората, които са ни завещали да бъдем добри, отговорни и честни. Младите хора трябва да го знаят. Не трябва никога да пренебрегват съветите им. Човечността на хората е основата на добротата. Тази доброта, от която българинът има огромна нужда.
Вие сте от младите лекари, останали да се развиват в България. Има ли бъдеще тук?
– Тук сме родени и тук трябва да развиваме държавата. Тук е нашето родословие и неслучайно хората са казали: „Камъкът си тежи на мястото”. Винаги, когато не ни харесва нещо, е редно да го споделим и да видим дали не е в нас грешката. Дали ние не бъркаме някъде. Променете го и живейте в родината си с чест и достойнство.
Как оцелява един образован и цивилизован млад човек като вас в една омърсена среда на общуване?
– С търпение, изслушване, разбиране и с отношение към човека, чиито проблем е споделил.
Каква е вашата формула за успех?
Семейството е най-ценното и жизненоважно за личния успех на всеки човек. И освен това – работа, работа, работа…
Методи ТОДОРОВ