На 9 октомври се отбелязва Световният ден на пощата. И въпреки че все по-рядко получаваме и изпращаме собственоръчно написани писма, а вместо това си разменяме есемеси и имейли, срещата с пощаджия си остава романтично и вълнуващо преживяване.
Валентина Русимова е пощальон в клона на „Български пощи“ в Годеч от 16 години. Започнала съвсем случайно. Отишла да свърши работа на сина си и разбрала, че се търси пощенски служител. Без да мисли много, приела. От спонтанно решение, сякаш на майтап, работата й станала нейно призвание. Първите години била междуселищен пощальон. Всеки ден разнасяла писма до Върбница, Мургаш, Каленовци, Туден и Разбоище.
Днес е единственият пощаджия, който отговаря и за града, и за околните села. Работният й ден започва в 8,00 часа сутринта с обработването на пристигналите известия и вестници. Валето си харесва професията и признава, че не би я заменила с друга.
„Щастлива съм. Обичам да съм в движение, свикнала съм с хората. Старая се винаги да бъда любезна и учтива”, разказва тя. „Като цяло съм позитивен човек, мисля само хубави неща”, споделя усмихнатата вестителка.
Не липсват и интересни истории, свързани с работните й ангажименти.
Работният й ден започва в 08:00 сутринта с обработването на пощата
„Преди години, в самото начало, не знаех, че има т.нар. хартиени известия, които се слагат в пощенските кутии, за да разберат хората, че са навестявани от пощальон и да го потърсят след това в Пощата. Аз обаче съм пропуснала този момент и отивам в една къща – там обаче няма никой. И аз взимам и пиша на входната врата с химикал: „Ела в Пощата, имаш запис.“ На следващия ден в станцията се яви жена му, за да разбере кой какво иска”, смее се през сълзи Валентина.
Въпреки технологиите казва, че годечани продължават да пишат писма – особено около празниците. Заради пандемията и те намалели.
В Годеч няма човек, който да не познава Валентина
Признава, че с колегите й са като едно голямо семейство и не крие, че всички си помагат в работата. И точно защото усилията им са задружни, а старанието – колективно, вестите винаги пристигат навреме. Добри или лоши, но поднесени с отношение и реално човешко присъствие. А в много случаи това е важно, защото неслучайно народът е казал: “ Споделената радост е двойна, а споделената мъка – наполовина“. Пък и какво по-очарователно от вдъхновението да си поговориш с един усмихнат човек, който истински е отдаден на своята работа – въпреки тежката чанта и дългия път!
Удовлетворението е въпрос на избор.
Методи ТОДОРОВ