Вечерта на 2 ноември в диспечерската зала на столичната Бърза помощ постъпва неочакван сигнал. Подател е познатият на
всички, работещи там – спешният медик д-р Красимир Йорданов. В злополучната нощ лекарят получава кръвоизлив, който два
дни по-късно довежда и до фатален край. Д-р Йорданов сам разбрал какво се случва и въпреки че състоянието му било тежко, успял да го обясни на колегите си. Откаран е веднага в “Пирогов”,
но през нощта на 3 срещу 4 ноември умира, съобщава „24 часа“. През цялото време медикът е съзнавал колко сериозно е състоянието му и че шансовете за оцеляване са малки.
„Това е проклятието на нашата професия – знаеш какво може да се случи или се случва с теб“, споделя д-р Делян Георгиев, един от учениците на д-р Йорданов, сега завеждащ смяна в Центъра за спешна медицинска помощ.
Д-р Красимир Йорданов прекарва в Бърза помощ 28 години, през които почти не слиза от линейката. Още в началото започва работа като част от реанимационен екип – този, който поема най-тежките случаи. Остава част от такъв до края.
С линейката д-р Йорданов стигна и до червения килим в Кан с документалния филм на режисьора Илиян Метев „Последната линейка на София“, а през май 2012 г. лентата бе обявена за откритие на Седмицата на критиката в Кан. Месец по-късно тя печели награда за най-добър документален филм с продължителност над 30 минути на престижния кинофестивал в Карлови Вари.
Филмът разказва за д-р Красимир Йорданов, медицинската сестра Мила Михайлова и Пламен Славков – шофьор на линейка. Те не са актьори, влезли в образ, а реални хора, упражняващи професията си не благодарение, а въпреки здравната система. От 400 часа снимачен материал режисьорът подбира час и 10 минути кадри без втори дубъл. Лицата на пациентите по време на работа на медицинския екип не се показват, те съществуват само като глас и израз на болка някъде извън кадъра.
„Нямаше по-подходящ човек от него за филма „Последната линейка на София“. Той най-много е ходил по улиците и деретата, защото реанимационните екипи ходим там, а не по домовете“, разказва неговата колежка и приятелка – медицинската сестра Жанин Керачева.
Само година по-късно д-р Йорданов става жертва на жесток побой. Екипът му е извикан след полунощ от група пияни младежи, подали сигнал за диабетно болна жена, изпаднала в кома, а на място се оказва 15-годишно момиче, което е прекалило с алкохола.
Линейката пристига точно за 6 минути, но е посрещната от 20 души, които се нахвърлят върху екипа. След побоя д-р Йорданов е с белези по шията, защото се опитват да го душат, и с рани по главата и краката. Полицията задържа 5 мъже и 1 жена на възраст между 21 и 37 г. Четирима от тях са с богато криминално минало – хулиганство, наркотични вещества и нанасяне на средна телесна повреда.
След побоя д-р Йорданов е огорчен и обиден. Той споделя, че целият му живот минава в Бърза помощ, но не иска да го подхвърлят „като листо на есенен вятър“.
„Много му беше болно. Но въпреки всичко не се предаде заради пациентите си. Беше обиден и в потрес, защото бяха извикани, за да помогнат, а ги посрещнаха с бой. Сигналът беше подаден навреме и линейката нямаше закъснения“, разказва Керачева.
След случката д-р Йорданов все по-често ходи в своята къща в едно от селата край Годеч – Бучин проход.
„Целият регион го познава, защото в свободното си време ходеше там и помагаше на хората. Дори и кучетата го познаваха там. Грижеше се за 10 кучета и 12 котки”, разказват колегите му.
“Добър, отзивчив, слънчев, просто изключителен човек. С него си отива част от ерата “Бърза помощ”. Такъв ще запомнят д-р Красимир Йорданов едни от близките му колеги и приятели – медицинските сестри Жанин Керачева и Маргарита Ангелова.
“Скоро се срещнахме в стаята, където се преобличаме, посмяхме се малко, казах му да обърне внимание на здравето си, защото беше много отслабнал”, спомня си Жанин. “Когато дойде при нас преди 28 години, беше малко стреснат и уплашен, но навлезе много бързо. Той бе орисан да работи тук. Вече няма такива като него. Жалко, че си отиде едно побеляло момче”, казва Маргарита.
Въпреки агресията д-р Йорданов не се отказва до последния момент да бъде прекрасен лекар. Помогнал е на хиляди хора и още толкова е спасил. “Той ме научи на нещо, което много малко лекари могат да правят – да се интубира пациент в безсъзнание без ларингоскоп. Ако питате някой лекар, ще ви каже, че това е невъзможно, но може. Това са трикове на професията, които се учат само от опит.
А той предаваше опита си на нас, младите. Беше роден за учител. Правеше всичко да ти помогне да станеш добър лекар”, разказва и д-р – Делян Георгиев.
“Дори и шофьорите учеше. Много се раздаваше. Това е възпитанието на старите служители тук”, допълват Жанин и Маргарита. „Приятел. Учител. Легенда. И вдъхновение. Д-р Красимир Йорданов – лицето, с което се свързва българската спешна медицина и спешна помощ. Човекът, който отиваше на сигнал за починал човек и правеше магии, но го спасяваше.
Сбогом, приятелю! Сбогом, учителю! Никога няма да те забравя!“, написа във Фейсбук и д-р Цанко Стефанов, част от екипа на Бърза помощ, който сега работи в чужбина. „Човекът, който ми беше приятел, учител, пример, вече не е между нас! Човекът, който ме направи лекар, вече не е между нас! Никога няма да те забравя!“, споделя и д-р Мариана Малинова.