Темата „Спешна помощ” е особено сантиментална за „Актуален глас”. Доказателство за това са множеството материали през последните години. Проблемите в системата са очевадни за всички. Всеки ден е истинско изпитание за работещите в най-спешното медицинско звено. Често работата им е аналогична с тази на фронта. Истински фронтоваци, сражавайки се с нереформираната система, а през последните години и с пощръклели пациенти, раздаващи юмручно правосъдие, придружено със сочни псувни и закани.
И лекари и пациенти обаче са от едната страна на барикадата. Друг е въпросът, че всеки първи се отнася към бедите на „Спешната помощ”, цъкайки безгрижно и безучастно. Докато не опре ножът до кокала.
Читатели на „Актуален глас” алармираха през последните дни за липса на лекар и линейка във филиала на „Спешна помощ” в Годеч. „Трябва нещо да се направи в „Бърза помощ”!”, повтарят пациенти, усетили терзанията на сектора.
Имам особен афинитет към „Спешна помощ” и това е публична тайна. Дълбоко уважавам работата на всички там – от шофьора до гастролиращите често медици от други общини. Ценя високо труда и усилията, които полагат в името на оцеляването. Понякога и физическо.
„Актуален глас” се свърза с ръководството на „Спешна помощ” и отправи важни въпроси, отнасящи се за работата на медиците в местния филиал, както и проблемите, надвиснали над тях.
Във филиала на „Спешна помощ” в Годеч понастоящем работят 2-ма лекари, 1 фелдшер и 1 сестра на мобилни екипи, както и 5 стационарни сестри. Графикът, на който работят, е по 1 мобилен екип за 1 работна смяна от 12 часа. Филиалът има необходимост от още 3-ма лекари, за да може да покрива без напрежение нуждите на града и околните села.
Дните, в които филиалът остава без лекар и линейка, са изключение, обясниха от „Спешна помощ”.
„За съжаление през месец септември един от лекарите ни се разболя в момент, в който фелдшера беше в планиран годишен отпуск – става дума за 19 и 20.09.2017 г. Веднага направихме необходимата организация и в посочените дни районът се покриваше от съседни филиали. Разбира се, в известна степен, това забавя пристигането на линейката, но с наличния ресурс, се направи всичко възможно, за да се преодолеят тези чрезвичайни обстоятелства”, обясняват от ЦСМП.
На въпроса дали една линейка с един екип е достатъчна за цял град и 19 села от „Спешна помощ” отговарят: „Уверяваме Ви, че правим всичко по силите си, за да осигуряваме навременна и адекватна медицинска помощ на нуждаещите се. Определено изпитваме кадрови дефицит, който затруднява работата ни, но се стараем това да не се усеща от пациентите.”
„Най-големият проблем и в малките населени места и в големите градове е кадровият дефицит. Няма как да принудим когото и да било да работи в „Спешна помощ”. Това е много тежък и неблагодарен труд – изпълнен с постоянно напрежение и много стрес. Всеки би предпочел да е на топло, светло и относително сигурно в кабинета, отколкото да обикаля по пътищата. Средата е недружелюбна – вие знаете колко често наши екипи биват нападани – вербално или физически. Това е парадокс, който трудно би могъл да се обясни, защото ние не търсим никого. Нас ни търсят за помощ и в същото време ни атакуват. Не ми е известно някой някога да се е излекувал чрез агресия, нито пък да е помогнал по този начин на близките си. Толерантността и търпимостта някак си биват забравяни. Нормално е, когато човек се страхува за себе си или семейството си, да изпитва напрежение, дори паника, но не трябва да се забравя фактът, че и лекарите са хора и когато се сблъскат с агресия, вероятността да сбъркат или да се притеснят, е голяма. Друг парадокс, който се налага от нашата практика, е жалбите срещу нас от страна на хора, чието състояние не е изисквало да подават сигнал за „Спешна помощ”, а е трябвало да потърсят личния си лекар. Твърде често здравно неосигурени пациенти разкарват линейки за неспешни състояния и ни заблуждават за симптомите или просто предпочитат да им занесем безплатно лекарства, без да си дават сметка, че в същото време друг човек е в животозастрашаваща ситуация и чакането може да коства живота му”, обясни пред „Актуален глас” Катя Сунгарска, говорител на „Спешна помощ”.
Оттам уверяват, че Министерството на здравеопазването се отнася изключително отговорно и със загриженост към проблемите на „Спешна помощ” и вярват, че съвсем скоро ще има стратегия за решаването на най-належащите. В ход е мащабен проект за обучение на над 100 парамедика в ЦСМП – София, което ще бъде от голяма помощ за системата.
„Ние сме лекари и наш приоритет е здравето на хората, независимо дали става въпрос за малки или големи общини. Страданието и болестта не са подвластни на населеното място, имотното състояние, етноса или социалния статус. Затова трябва да проявяваме разбиране един към друг и може би това би била първата крачка към намаляването на агресията в обществото ни – в детските градини, в училищата, към лекарите, на улицата”, категорична е Катя Сунгарска.
Методи ТОДОРОВ