Всяко начало има край и всеки край предвещава ново начало.
Животът изисква промяна.
След 9 години ваш верен спътник телевизионното шоу „Седмицата“ спира да съществува.
Предаването слиза от екрана с края на 4-годишната активна творческа работа на най-успешния млад новинарски тандем – Ирена Евстатиева и Любомир Григоров.
С тяхното оттегляне слагаме край на една приказка, която ще помним цял живот.
Двамата вече няма да бъдат доверени вестоносци и информационни гидове, защото поемат по нов път.
Посветиха цял един период от своя живот на „Седмицата” и „Актуален глас”. Жертваха своето време и усилия в тийн годините си в името на каузата. И вложиха цялата си душа и сърце. С чувство и отговорност. Не по задължение.
Ирена и Любомир дойдоха едва 14-годишни – чисти и неопетнени. Но бяха надскочили възрастта си. Още тогава впечатлиха със своите ценности и житейски принципи. Някак се различаваха от останалите. Сигурно и за това ги избрах.
И като казвам избрах, нямам предвид някакви претенциозни кастинги и щателно пресяване. Отношението им ме провокира. Излъчването им. Ирена си я харесах от един рецитал по случай Деня на Ботев. Изпъкна лицето й. На Любо добротата и благородството са му изписани на челото.
Млади хора с енергия, които се превърнаха в обществено значими личности.
Преживели сме през годините много неща заедно. Повечето хубави и емоционално затрогващи.
И преди всичко – освен блестящи професионални отношения, ние станахме много близки приятели. И „Седмицата” се оказа спойката за това. И това е един от най-хубавите периоди от живота ми. Крачихме заедно, рамо до рамо. А моята мисия – да бъдат разумни и почтени хора, е успешно изпълнена.
Ирена и Любомир за мен са герои. Супер герои. Млади хора, които са достоен пример за подражание.
Вълната от завист ги заля още в началото. Внушенията, манипулирането и подмятанията бяха ежедневни изпитания за тях. И все си мислех, че като крехки създания ще рухнат и ще се откажат. Предаността им, лоялността им и честната дума обаче се оказаха над всичко.
Понесоха изключително много негативи, но удържаха. В името на дадената дума и поетия ангажимент.
Колко човека познавате, в които вярвате безрезервно и се кълнете в тях, че няма да ви предадат или заменят?
И Годеч трябва да помни имената им. Да помни лицата им. Защото в името на Годеч и в това – да се случва нещо в този малък град, те посветиха цял период от своя живот.
И въпреки че журналистиката не грабна вниманието им, те записаха богат стаж и обогатиха светогледа си.
Зад гърба им остават десетки интервюта, събития и пътувания. Бяха навсякъде, влизаха в роли и сменяха амплоато си, независимо от последвалите реакции.
Ангажиментите им често излизаха от студиото на „Седмицата”. Бяха канени за водещи на събития от различен характер. Предаваха на живо от различни места – и у нас, и по света. Записваха и монтираха в движение. Те бяха очите и ушите на много годечани, напуснали по една или друга причина родния си дом.
Често заставаха и от другата страна – зад обектива. Бяха отдадени и лоялни на това, с което са се заели.
Бяха звезди. И всички го виждаха, на малцина имаха смелостта да го признаят. Да преглътнат егото си и да го кажат. Звезди с ярко отражение на смислеността и народността.
От утре двамата продължават пътя си в друга посока. Предстои да изживеят един от най-вълнуващите събития в живота си.
Догодина двамата завършват средното си образование и поставят началото на нов етап от тяхното развитие като личности.
И съм убеден, че ще стигнат далече.
И в същото време никога няма да забравят откъде са тръгнали.
За мен беше чест!
Благодаря Ви!
ВСИЧКИ ПРЕД ЕКРАНА: Щастливият край на една приказка
Posted by Актуален глас on Sunday, September 27, 2020
Методи ТОДОРОВ