Мъдрите хора казват, че ако някой не прави нещата по различен начин и си живее постарому, то той си заслужава съдбата. А мъдрите хора винаги са прави: отдавна навлезли в 21-ви век, с купища информация за глобалното затопляне, всевъзможните удобства в ежедневието ни и глезотиите, с които уж борим стреса, ни убягва нещо значително просто. Ама толкова елементарно, че се възпитава през първите 7 години. И ако там са изтървани нещата – няма шанс. Защото тогава човек се учи на съобразителност, благодарност, умение да цениш и отговорно да употребиш, за да може с чиста съвест да повториш.
Но да смяташ, че някой друг е длъжен „да по(о)прави“ следите от твоите епикурейски наслади, е не само нагло, а и просташко. Такъв начин на мислене обикновено имат първосигналните консуматори, които смятат, че всичко може да се купи от магазина. Ама сметките им все криви излизат, защото и след първите 7 не са компенсирали минимума за вписване в съвременното гражданско общество. Затова плюят и задръстват с боклуци средата, която обитават. С присъствието си, човек оставя след себе си онова, което мотивира вътрешния му свят: пакет слънчоглед, консерви, кенове, пластмаси, найлони и съмнително количество мозък, който едва ли ще се сети да потърси кофата за отпадъци. А да провери за колко време биха се разложили, след като тъй небрежно ги е „изоставил“ – абсурд!
В интернет има далеч по-жизненоважни и интересни неща по каналите – на мис Тигрова и Джорждано, да речем. Ако искате да живеем в приятен, чист и вдъхновяващ град, бъдете грижовни към своята част от общата ни отговорност да го пазим, уважаваме и развиваме.
Разграничете се от подобни жалки гледки и не ги толерирайте! Противодействайте на простотията с упорстваща проактивност. Това е начинът да изтласкате глупостта към периферията и да дадете път на нормалността!
Десислава НИКОЛОВА, „Актуален глас“