Помните ли хартиената икона на Света Богородица, която проплака на 1 септември 2004 г. в дома на Иванка Арсова от Годеч?
14 години по-късно малцина са тези, които говорят и въобще се сещат за чудото, прокарало преди години пъртина от миряни и духовници.
Тогава за 3 дена близо 1000 души от цялата страна бяха преминали през къщата на леля Ваня. Бизнесмен от София дори беше подхвърлил бял лист, на който тя сама да определи сумата, срещу която може да се раздели с иконата.
Изсипаха се и от Светия синод, които с почуда се дивяха на видяното. Един от първите, които станаха свидетели на чудото, бе местният свещеник от годечка енория – отец Тодор.
Той определи сълзите на Божията майка като чудо, което не може да бъде описано с научни средства. „Нейните сълзи са доказателство за това, че в тези смутни времена, тя не е безучастна към живота“, коментира тогава отчето.
Днес домът на семейство Арсови е осиротял. Пазителката на плачещата икона, леля Ваня, си отиде през 2009 г. Съпругът й Тодор Арсов е на 78 г. и до ден днешен посреща вярващи, които идват, палят свещи и се молят за здраве.
„Иконата е непокътната. Нито е в манастир, нито в църква, стои в същата стая в същата къща, където винаги е била. Идват хора, палят свещи, връщат се и такива, които са идвали преди 10-ина години“, разказа пред „Актуален глас” синът на Иванка и Тодор Арсови – Ивайло.
Мъжът казва, че всяка вечер влиза в стаята при Богородица и не намира промяна в състоянието й, като споделя, че не е забелязвал скоро пресни сълзи.
Припомняме, че иконата плака четири пъти – първите сълзи бяха след загиването на децата в Беслан, вторият път иконата плака пет дни след смъртта на папа Йоан Павел ІІ, за трети път иконата плака през 2008 г. по празника Благовещение, а четвъртия път след терористичните атаки в Мумбай. Тогава плака и Младенеца.
Иконата леля Иванка получава докато лежала болна от сърце във ВМА. Подарява й я жена, която била в същата болнична стая с нея. Като оздравява, годечанката отнася иконата в дома си в кв. „Додовица“ в Годеч.
След чудото с просълзяването на светинята местните са разделени – едни силно вярват, други дълбоко се съмняват, че иконата може да плаче. На фона на контрастните коментари леля Иванка не спира да прави добро и със събраните средства, оставяни пред иконата от посетители, помага на нуждаещи се, като многократно прави дарения на тогавашното помощно училище в града.
Тя продължава да живее в нашите спомени и днес всеки може да посети дома й, пазен от Божията майка.
Методи ТОДОРОВ