Стефан Владимиров (вляво) с другите двама оцелели пред паметника на загиналите, издигнат в Клокотиш
На 20 юли отбелязваме Илинден. Празникът е в чест на Свети пророк Илия, почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Поверието казва, че на този ден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека.
Юлските трескавици събуждат спомените от трагичното минало на 1976 година на почти 90-годишния Стефан Владимиров. Той е сред поразените от мълния млади мъже от Годеч в местността Клокотиш.
Преди 44 години на 15 юли близо 50 косачи от завод „Ком“ отиват на лятна бригада над село Губеш. Двама от тях остават завинаги горе.
„Закараха ни с камион. Разделихме се на две групи, като ние бяхме петима. Малко след започването на коситбата небето се заоблачи, идваше буря. Беше към 14 ч. Толкова бързо стихията се разрази, че нямаше много време да реагираме. Единият от колегите легна в изправено положение на земята. Тогава аз взех от накосената трева и го завих с нея. И легнах плътно до него. В един момент обаче видях, че не съм си завил краката, а бурята започна. Взех, че се свих на кълбо, за да не ми ги намокри дъждът. Както се свих, така гръмна. Единият колега – Петър Николов, беше пред нас, направо го овъгли и не можахме да го познаем. А Огнян Пейчев, който беше до мен, както беше легнал, повече не мръдна. Аз, който се бях залепил до него свит на земята, бях изгорял целия. Близо 5 минути бях парализиран – нито можех да мърдам, нито да говоря“, връща се назад Стефан Владимиров, който днес е единственият жив от групата.
Ангел Илиев изкарва целия си трудов стаж в ЦСМП
„Закараха ме в болницата в Годеч, под лекарско наблюдение останах там цялата нощ“, спомня си той.
Трагичната картина и до днес оживява пред очите на Ангел Илиев – дългогодишен шофьор на линейка в Спешната помощ. Тогава той е на 25 години, а случаят е първият по-сериозен в трудовия му път. Отива на мястото на трагедията заедно с д-р Филипов и д-р Тонев, които тогава били дежурни.
„Теренът беше много тежък, но въпреки това се справихме – линейките бяха уазки. Не знам как съм карал, но не разбрах кога стигнахме горе. Беше тежка гледка – хората бяха овъглени“, спомня си Ангел, който с линейката сваля труповете в моргата в Годеч.
А оттогава ежегодно на 15 юли Стефан Владимиров дава курбан за здраве.