Освен че изобилства от културно-исторически паметници, районът на Годеч е богат на множество пещери, което го прави прекрасна дестинация за уикенд туризъм. Балабановата дупка край село Комщица е една от най-дългите пещери в страната. През последните години е проучвана и изследвана от редица спелеолози, които периодично организират преходни експедиции. Общата й дължина е 4800 метра. Пещерата е с лабиринтни галерии на няколко нива и преминаваща подземна река.
През есента на 2015 г. в района на Комщица се провежда пещерно-изследователска експедиция „Западна Стара планина“, организирана от Българската федерация по спелеология и Асоциацията на спелеоклубовете в София. Идеята е да се продължи систематизираната работа в района на община Годеч, осъществявана по
проект „Невидимото богатство на подземния свят“. Основна цел на експедицията беше изготвяне на електронна карта на пещера Голяма Балабанова дупка.
Тогава за първи път се извършват толкова мащабни картировъчни дейности в тежка пещера по нова методика – с уреди DistoX и обработка на място с употребата на таблети и специфичен софтуер за сглобяване на карти. За 7 дни работа 4 основни екипа от по двама души успяват да изготвят електронна карта на пещерата. Балабанова дупка е с обща дължина на галериите 2957 м и денивелация 115 м. По време на картировката пещерняците откриват 127 метра нови галерии, в които няма видими следи от влизане на хора досега. Няма и налична информация за тези части.
Същевременно се прониква и в пещера Малка Балабанова дупка, разположена в близост до Голямата – с цел изготвяне на карта. Интересен факт е, че години наред се е работило в посока търсене на връзка между двете пещери, като първата слухова връзка е осъществена през 1999 г. Все още такава няма, но опитите за свързване на Малката с Голямата Балабанова дупка продължават.
Пещернячката Антония Влайкова от Пещерен клуб и Спелео училище – София, разкри пред „Актуален глас”, че Балабановата дупка е изключително красива пещера, която ще бъде разгадавана и в бъдеще.
„Всяка година провеждаме експедиции в района. Ще продължим и догодина. Пещерата е много интересна, но и опасна за тези, които нямат изкаран курс за пещерняци. Без необходимите знания и умения е много опасно влизането вътре, лесно може да се попадне в капан, от който няма измъкване“, подчерта тя.
„Има вода, хлъзгаво е. Входните части през зимата се заледяват”, обясни още Антония Влайкова.
Миналата година Балабановата дупка приютява международни спасители, които провеждат тренировъчен лагер-сбор по пещерно спасяване.
В сбора участват 22 пещерни спасители от България, 1 лекар, 4-ма представители от БФСп и 8 чуждестранни спасители от Англия, Полша, Австрия и Словения.
Присъства също и професионален фотограф от Исландия, работещ по свой проект за популяризиране на доброволчески спасителни служби в Европа.
Бяха направени 3 тренировъчни акции в пещерите Балабанова дупка и Граничарската.
Група от 18 спасители провежда акция в Балабанова дупка. Участниците са разделени на медицински екип, комуникационен екип, както и две технически групи за екипиране за носилка на трудните участъци на пещерата.
Медицинският екип импровизира лагер за пострадалия в зала „Средец“ в пещерата. От входа дотам е прокаран и жичен телефон, чрез който да се докладва на ръководителя на акцията, да се следи състоянието на пострадалия, и да се комуникира със спасителните групи вътре. Направен е и тест на английския безжичен телефон „Nicola 3” за директна връзка между входа и залата. Пострадалият е затоплен, след което и мобилизиран в носилка и изнесен от пещерата за около 4 часа.
На 30 септември, при наличието на повече хора, са проведени две акции. Малка група от 8 човека отива отново в Балабанова дупка, за да проведе по-къса тренировъчна акция, както и да събере инвентара и телефонния кабел от предишния ден.
През това време 20 човека провеждат акция в отвесната пещера Граничарската. Отново има медицински екип, както и множество групи за екипиране на отвесите за преминаване на носилка. Пещерата е с дълбочина около -80 м., като носилката тръгва от -60 м. Въпреки неголямата дълбочина, изнасянето на носилка е трудно, поради множеството тесни галерии и завои. Подготовката на спасителните системи отнема около 4 часа, а самото извличане на носилката 3.5 часа.
Снимки: Sigurður Ólafur Sigurðsson; Антония Влайкова