Изминаха 2 тъжни години от смъртта на непрежалимата д-р Оля Костадинова. 2 години по-късно Годеч продължава да скърби за нейната нелепа и преждевременна загуба.
За годечани тя беше като Майка Тереза. Професионалист, за когото лекарската професия не беше просто работа, а мисия. Отдаде цялата си енергия на хората, които лекуваше.
Винаги всеотдайна, безкрайно отзивчива и ангажирана с нуждите на хората, за чието здраве се грижеше отговорно! Затова й всички много я обичаха.
Д-р Оля Костадинова спаси и удължи много човешки животи. И въпреки че беше истински герой на здравното поле, тя беше повече от скромна. Не се биеше в гърдите и не търсеше слава.
Много са случаите, в които буквално е върнала пациенти от оня свят, борейки се с последни сили.
След като прекрати практиката си на личен лекар и отиде на горещия фронт – в Спешната помощ, пациентите й я последваха и често можеше да се види върволицата от хора пред филиала на ЦСМП, които я търсеха за консултация и лечение.
Често, отивайки на адрес с линейката, прекарваше часове при пациентите в беда, което учудваше диспечерския екип в РКЦ-то (Регионална координационна централа), който проследява движението на линейката и престоя на всяко повикване.
Никога не отпрашаще пациентите и денонощно милееше за тях. Гореше в работата си.
Извървя достойно своя професионален и житейски път и тръгна към последния адрес…
Нека я помним такава – с голямо сърце, въпреки фината й, но авторитетна осанка.
Нека паметта за д-р Костадинова бъде вечна!