Дните, в които филиалът остава без лекар и линейка, са изключение, казват от „Спешна помощ”
Темата „Спешна помощ” е особено сантиментална за „Актуален глас”. Доказателство за това са множеството материали през последните години. Проблемите в системата са очевадни за всички. Всеки ден е истинско изпитание за работещите в най-спешното медицинско звено. Често работата им е аналогична с тази на фронта. Истински фронтоваци, сражавайки се с нереформираната система, а през последните години и с пощръклели пациенти, раздаващи юмручно правосъдие, придружено със сочни псувни и закани.
И лекари и пациенти обаче са от едната страна на барикадата. Друг е въпросът, че всеки първи се отнася към бедите на „Спешната помощ”, цъкайки безгрижно и безучастно. Докато не опре ножът до кокала.
Читатели на „Актуален глас” алармираха през последните дни за липса на лекар и линейка във филиала на „Спешна помощ” в Годеч. „Трябва нещо да се направи в „Бърза помощ”!”, повтарят пациенти, усетили терзанията на сектора.
Фелдшерката Даниела Цветанова преглежда пациент, дошъл в Спешното
Имам особен афинитет към „Спешна помощ” и това е публична тайна. Дълбоко уважавам работата на всички там – от шофьора до гастролиращите често медици от други общини. Ценя високо труда и усилията, които полагат в името на оцеляването. Понякога и физическо.
„Актуален глас” се свърза с ръководството на „Спешна помощ” и отправи важни въпроси, отнасящи се за работата на медиците в местния филиал, както и проблемите, надвиснали над тях.
Във филиала на „Спешна помощ” в Годеч понастоящем работят 2-ма лекари, 1 фелдшер и 1 сестра на мобилни екипи, както и 5 стационарни сестри. Графикът, на който работят, е по 1 мобилен екип за 1 работна смяна от 12 часа. Филиалът има необходимост от още 3-ма лекари, за да може да покрива без напрежение нуждите на града и околните села.
Дните, в които филиалът остава без лекар и линейка, са изключение, обясниха от „Спешна помощ”.
Филиалът в Годеч има необходимост от още 3-ма лекари
„За съжаление през месец септември един от лекарите ни се разболя в момент, в който фелдшера беше в планиран годишен отпуск – става дума за 19 и 20.09.2017 г. Веднага направихме необходимата организация и в посочените дни районът се покриваше от съседни филиали. Разбира се, в известна степен, това забавя пристигането на линейката, но с наличния ресурс, се направи всичко възможно, за да се преодолеят тези чрезвичайни обстоятелства”, обясняват от ЦСМП.
На въпроса дали една линейка с един екип е достатъчна за цял град и 19 села от „Спешна помощ” отговарят: „Уверяваме Ви, че правим всичко по силите си, за да осигуряваме навременна и адекватна медицинска помощ на нуждаещите се. Определено изпитваме кадрови дефицит, който затруднява работата ни, но се стараем това да не се усеща от пациентите.”
„Най-големият проблем и в малките населени места и в големите градове е кадровият дефицит. Няма как да принудим когото и да било да работи в „Спешна помощ”. Това е много тежък и неблагодарен труд – изпълнен с постоянно напрежение и много стрес. Всеки би предпочел да е на топло, светло и относително сигурно в кабинета, отколкото да обикаля по пътищата. Средата е недружелюбна – вие знаете колко често наши екипи биват нападани – вербално или физически. Това е парадокс, който трудно би могъл да се обясни, защото ние не търсим никого. Нас ни търсят за помощ и в същото време ни атакуват. Не ми е известно някой някога да се е излекувал чрез агресия, нито пък да е помогнал по този начин на близките си. Толерантността и търпимостта някак си биват забравяни. Нормално е, когато човек се страхува за себе си или семейството си, да изпитва напрежение, дори паника, но не трябва да се забравя фактът, че и лекарите са хора и когато се сблъскат с агресия, вероятността да сбъркат или да се притеснят, е голяма. Друг парадокс, който се налага от нашата практика, е жалбите срещу нас от страна на хора, чието състояние не е изисквало да подават сигнал за „Спешна помощ”, а е трябвало да потърсят личния си лекар. Твърде често здравно неосигурени пациенти разкарват линейки за неспешни състояния и ни заблуждават за симптомите или просто предпочитат да им занесем безплатно лекарства, без да си дават сметка, че в същото време друг човек е в животозастрашаваща ситуация и чакането може да коства живота му”, обясни пред „Актуален глас” Катя Сунгарска, говорител на „Спешна помощ”.
Често пациенти разкарват линейки за неспешни състояния, възползвайки се от безплатни лекарства
Оттам уверяват, че Министерството на здравеопазването се отнася изключително отговорно и със загриженост към проблемите на „Спешна помощ” и вярват, че съвсем скоро ще има стратегия за решаването на най-належащите. В ход е мащабен проект за обучение на над 100 парамедика в ЦСМП – София, което ще бъде от голяма помощ за системата.
„Ние сме лекари и наш приоритет е здравето на хората, независимо дали става въпрос за малки или големи общини. Страданието и болестта не са подвластни на населеното място, имотното състояние, етноса или социалния статус. Затова трябва да проявяваме разбиране един към друг и може би това би била първата крачка към намаляването на агресията в обществото ни – в детските градини, в училищата, към лекарите, на улицата”, категорична е Катя Сунгарска.
Методи ТОДОРОВ