Годеч има свое училище още от епохата на Възраждането - от далечната 1848 година. Недалеч от извора на река Нишава даскал Младен превръща бащината си воденица, сгушена в зеленината, в килийно училище - първи духовен център на светското образование в района.

Историкът Нина Каралеева разказва как от Враца в Годеч пристига борец срещу турците на име Каралея, който заедно със семейството си се установява в местността "Улимусина падина", срещу килийното училище. Постепенно към тях се присъединяват и други хора, като общо там се заселват 47 души. Сред тях са и синовете на Каралея - братята Митар и Илия. Младен - бъдещият учител и свещеник в Годеч, е син на Митар. Той се отличава с любознателност и рано се ограмотява. Именно той през 1851 г. построява първата одая (стая), в която за първи път са поставени прозорци и е измазан таванът - символ на новото време. Преди това най-старите къщи в село Годеч, които се помнят, били изградени от плет или камък и покрити със слама или каменни плочи. Те се наричали ижи.

Младен Митрин Каралейн е изпратен да учи за свещеник в Ниш, където попада по време на събитията около Нишкото въстание през 1841 година. След тежките исторически събития се завръща в Годеч с мисията да служи и да просвещава местните хора. С големи усилия ограмотява своите съграждани и постепенно се утвърждава като духовен водач.

Обичта на хората към него остава силна и след смъртта му. Годечани издигат почитен саркофаг в негова памет. Днес гробът му се намира в двора на църквата.

Вижте разказа на историка Нина Каралеева за първия учител на Годеч: