В деня, в който църквата почита Светите братя Кирил и Методий - 11 май, ви срещаме с един именик - човек, посветил живота си на спасяването на други хора. Вече 39 години сирената на линейката е част от ежедневието на Кирил Стоянов - шофьорът-ветеран във филиала на Спешна помощ в Годеч, а пътят му неизменно води към адресите, където някой чака помощ.

На 7 април 1987 година - символично, в Деня на здравния работник, едва 19-годишен, той застава зад волана на линейката за първи път.

"Сутринта започнах, а вечерта бях на банкет", спомня си с усмивка Кирил.

По образование е лесовъд, завършил горския техникум в Берковица. Но съдбата му избира друго призвание - Спешната помощ. И той остава верен на тази професия цял живот. Не е работил нищо друго. Днес, на 59 години, Кирил Стоянов продължава да тръгва на всяко дежурство със същото чувство за отговорност, с което е започнал преди близо четири десетилетия.

Годините в Берковица му носят не само знания, но и голямата любов - Цветана. Заедно изграждат семейство с две деца, а днес са горди баба и дядо на трима внуци.

През годините е станал свидетел на десетки тежки инциденти. Първият случай, който никога няма да забрави, е трагедията на прохода Петрохан - обърнат камион с работници край Гинци, с жертви и ранени.

"Бяха сезонни работници - косачи. Отидохме на място и транспортирахме пострадалите до болницата в Годеч", разказва той.

Сред най-болезнените му спомени остава трагедията в село Шума, където при пожар във фургон загиват две деца.

"С д-р Делистоянов заварихме изгорелите деца. Това няма как да се забрави", казва Кирил. И до днес този спомен тежи в съзнанието му.

Но въпреки болката, има и моменти, които дават смисъл на всичко.

"Идват хора да ти благодарят, че си ги закарал живи", признава той. Това са думите, които остават след безсънните нощи, след рисковите пътувания и битката с времето.

Кирил е карал на ръба - 35 минути от Годеч до "Пирогов". 50 минути от Своге до квартал "Младост" в София, до Окръжна болница. Време, в което всяка секунда може да реши съдба.

Работата обаче невинаги среща благодарност. Имало е и агресия.

"С фелдшера Васил Стоянов веднъж в ромската махала тръгнаха да ни бият", спомня си той.

През годините Кирил работи рамо до рамо с десетки лекари и фелдшери - най-дълго с д-р Оля Митева, която почина през 2022 г. и до днес остава незабравена за екипа.

Днес е част от екипа на д-р Десислава Йорданова.

Въпреки тежките гледки, напрежението, риска и болката, ако трябва да избере отново, пак би поел по същия път.

"Обичам си работата", казва Кирил Стоянов.

Най-много го боли обаче, когато хората обвиняват несправедливо екипите на Спешната помощ.

"Боли ме, когато хората не виждат какво се случва отвътре… Ние съвестно си вършим работата и даваме всичко, което е по силите ни", завършва шофьорът-ветеран, върху когото годините и напрежението не са оставили отпечатък.

Методи ТОДОРОВ