Над четири десетилетия пред учителската дъска, хиляди уроци и поколения млади хора, които ще я помнят не само като преподавател, но и като човек, оставил трайна следа в живота им, Иванка Горанова затваря една достойна страница от професионалния си път, посветен на образованието и на СУ "Проф. д-р Асен Златаров" в Годеч.

Иванка Горанова завършва средното си образование през 1982 г. в тогавашното СПУ "Проф. д-р Асен Златаров" в Годеч. Същата година е приета в Учителския институт "Дичо Петров" в Смолян, където през 1985 г. завършва специалност "История и география". По-късно продължава образованието си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където придобива магистърска степен.

На 1 септември 1985 г. започва работа в училището в Годеч като дружинен ръководител. Година по-късно става възпитател в целодневната организация на обучението, а от 1 септември 1990 г. официално заема длъжността учител по история.

За Иванка Горанова часовете по история са място не само за знания за миналото, но и за разговори за ценностите, характера и житейските избори. Тя учи учениците си не просто да познават историческите събития, а да разбират уроците, които те носят. След всяка тема оставя и по нещо важно за живота - поука, житейска истина или съвет, който да помнят дълго след като напуснат класната стая. Насърчава ги да мислят самостоятелно, да разпознават стойностните хора, да отстояват себе си и да осъзнават, че всяко действие има своите последствия.

Иванка Горанова умее да превръща преподаването в разговор за живота. Освен знанията по история тя предава на учениците си и житейски истини. Тя говори с младите за ценностите, поведението, отговорността и избора между лесното и правилното. Умее да казва важните неща по начин, който се помни, а думите ѝ често продължават да звучат в съзнанието на бившите ѝ ученици и години след завършването им.

Сред уроците, които Иванка Горанова оставя на поколения ученици, са и онези, които не присъстват в учебната програма. "Безплатен обяд няма"е една от нейните запомнящи се максими - напомняне, че всяко нещо има своята цена и че нищо истински ценно не се постига без усилия. А друго нейно послание остава свързано с хората до нас - колко е важно кой стои зад гърба ти, кой те насърчава и кой подава ръка, когато светът изглежда труден.

Подкрепата ѝ обаче не приключва с края на учебния час. През годините тя насърчава ученическите идеи, застава зад инициативи и помага на младите да повярват в собствените си възможности.

Зад достойната равносметка за повече от четири десетилетия в образованието обаче остава и една горчива нотка. През последните години Иванка Горанова не криеше тъгата и разочарованието си от случващото се в училището, на което бе посветила толкова голяма част от живота си. Говореше публично за преживяванията си и неведнъж даваше да се разбере, че очаква с нетърпение деня, в който ще си тръгне завинаги от гимназията.

Така пенсионирането се оказва не само край на един дългогодишен професионален път, но и раздяла, белязана от огорчение и горчивина. А чувствата, които носи в себе си, Иванка Горанова изразява в стихотворение, с което поставя емоционална точка на този етап от живота си.

"Тръгвам си и няма да се върна" - стихотворението, с което Иванка Горанова се разделя с гимназията:

Тръгвам си и няма да се върна,
оставям ви кабинет и часове,
дори и спомените си оставям,
вземете ги и тях сега!

Не, аз няма да заплача
като пенсионерите колеги,
тръгнали си в тишина,
неуважени и недооценени!

При мен дошла е радостта,
защото се спасих сега!
Обръщам се към теб, Съдба,
отвори ми новата врата,
за да намеря аз моята среда!

Много колеги, бивши и настоящи ученици и приятели изразиха своята благодарност към Иванка Горанова за подкрепата, отношението и уроците, които е оставила след себе си. За мнозина тя е не само уважаван учител, но и човек, от когото са се учили, черпили са опит и са получавали подкрепа. Редакцията на "Актуален глас" също благодари на Иванка Горанова за това, че през годините винаги се е отзовавала на поканите ни, гостувала е в нашите предавания и е подкрепяла идеите ни. Понякога го е правила дори когато не ѝ се е искало, но е заставала до нас, за да ни подкрепи и да не се чувстваме сами. Това е жест, който помним и ценим.

Пожелаваме ѝ здраве, спокойствие, повече светли дни и нови поводи за усмивки. Нека следващата страница от живота ѝ бъде изпълнена със свобода, обич и хора, сред които се чувства истински ценена!