„Който трупа знание, трупа и печал.”

Еклистиаст

„Актуален глас” публикува стихотворения на Маргаритка Ангелова, дългогодишен учител по български език и литература в СУ „Проф. д-р Асен Златаров” в Годеч.

Стихове, които г-жа Ангелова е писала между 1994 г. и 2015 г.

Животът с хиляди проблеми
убива ни по малко всеки ден.
Умира всяко ново вдъхновение
и идва пак със сива есен
сивкав ден.

Защо човек е жив, щом трябва
по малко да умира всеки ден?
Да му отнема всеки ден по нещо...
Днес - красотата...
Утре - младостта...
Животът нищо днес не обещава.
Навярно утре пак ще е така.
От миналото - нямам спомен...
За бъдещето - нямам си мечта...

* * *

Не срещнах ничие признание. 
И не постигнах никоя победа.

Аз вечно губих и измислих 
за губещите извинение.
Боли ме, че не казах нищо,
че не обичах и не мразих,
че не презирах , и намразих
дори живота затова.

Аз винаги бях толкова
спокойна, 
а вътре в мене беше буря.
Аз винаги бях "скромно" 
сдържана,
а около мен светът шумеше...

Не срещнах никого, 
когото да обичам...
И никого, когото да намразя...
И обичта , и злобата
погребах в себе си. 

Тогава днес защо тъжа?

* * *

Вашите думи не могат да ме утешат, защото някога, много отдавна те ме нараняваха.
Вашите усмивки не могат да ме развеселят, защото някога много отдавна те ми се подиграваха.
Вашите души не могат да ме разберат, защото някога много отдавна те ме забравиха. 
Вашите добри дела днес не струват ,защото някога много отдавна от тях имаше нужда.