В средата на януари "Молак" осиротя. Отиде си един весел човек с голямо сърце и оригинално чувство за хумор. Хората сякаш бяха забравили истинското му име. Всички го наричахме Пинди. Валентин харесваше своя прякор и рожденото му име остана само в личната карта.

Без да бъде натрапчив, Пинди въздействаше върху нас. Когато говореше, гледаше своя събеседник в очите. Очите му, леко присвити, излъчваха емпатия, дълбочини и мъдрост. С него можеше да говориш за всичко - изключително подготвен беше по история, интересуваше се от футбол, следеше политиката…

Пинди беше част от нашия свят и едва сега, когато почина, си даваме сметка за огромната липса. Макар че не обърна внимание на себе си, той ще живее в сърцата ни с чаровната усмивка, добротата и остроумните шеги, които ще помним.

Светъл път, приятелю!

Методий КИРИЛОВ