Огънят в дискотека "Пулс" в Кочани отне десетки млади животи и с него изгоряха нечии мечти, нечие бъдеще. Трагедията върна българите 23 години назад - към една зловеща зимна нощ. На 21 декември 2001 г., само няколко дена преди Коледа, 7 деца не успяха да се приберат у дома от дискотека „Индиго“ в София.
Тя е настанена в "Пирогов" в най-тежко състояние.
След седмици в безсъзнание Биляна се събужда - белязана завинаги, както физически, така и в душата си.
Десетки паникьосани и ужасени родители изпълват коридорите на "Пирогов" минути след трагедията
В квартал „Цикура“ преминават безгрижните й детски години, изпълнени със смях, игри и щастливи моменти.
Днес обаче тези спомени се преплитат с болката от преживяното.
Биляна, тогава едва на 12 години, и най-добрата й приятелка Елена решават да отидат на дискотека. Хванати за ръце, те се намират на стълбите, когато внезапно тълпата ги притиска. Пространството напред изчезва, въздухът става тежък. В следващия миг всичко потъва в хаос.
Лекарите не дават надежда на майка й – казват, че едва ли ще се събуди. Но съдбата има друг план. Когато Биляна отваря очи, осъзнава най-тежката загуба - най-добрата й приятелка вече я няма - Елена вече не е сред живите.
Биляна е спасена от случаен човек, който я транспортира с колата си.
Болката остава заключена дълбоко в нея, непреживяна и неизказана. Оттогава тя избягва тълпи, затворени пространства и дискотеки - споменът за онази нощ никога не избледнява.
Биляна възприема живота си като втори шанс, даден й по някаква причина. Въпросът защо именно тя е оцеляла, а другите – не, остава без отговор.
Когато чула за трагедията в Македония, я залели ужас, страх, съжаление и болка. Не иска да си представя как се чувстват близките на загиналите… но, за съжаление, знае.
Работи в сферата на телекомуникациите, опитвайки се да върви напред дори когато миналото никога не изчезва напълно.
Години наред семействата на загиналите и оцелелите търсят възмездие, но напразно. Справедливост не е постигната, а делото е прекратено, оставяйки след себе си горчив вкус на безнаказаност.
Благодарим на Биляна за силата и искреността й да говори пред високата трибуна на „Актуален глас“, въпреки болезнените спомени, към които я върнахме. С нея израснахме заедно. Биляна беше не просто приятелка – беше част от онези безгрижни години, които никога не се забравят. Деляхме радости, смях, малки победи и големи мечти. Тя беше сред най-красивите в нашата тийнейджърска компания – но не само външно. Имаше доброта, светлина в очите и усмивка, която можеше да разведри всеки ден.
Методи ТОДОРОВ