Разумът надделя над простотията. Интелектът задуши анцузите. Обнадеждаващо, нали?
Въпреки парада на простотията, режисиран от псевдоморалисти, ежедневните дамгосвания, елементарните инсинуации, измислици, прокарвани като общественозначими разкрития, наглото ровене в личния живот и търсене на теле под вола, народът прояви мисъл, което е утешително.
Везната наклони към онези, които виждат повече от сръбските маанета, кича, простащината и селянията. Пошлостта обаче не е емблема на днешното съвременно и цивилизовано общество. Тъпотията не е мерило. Обещанията за морал и прозрачност от персонажи със спорна репутация са простодушни и празни.
И въпреки апетитните оброци и евтини съблазни годечани не се полакомиха. Усъмниха се в автентичността на всевъзможните вричания и заричания за работа и благоденствие. Гласуваха с мисъл. Погледнаха в перспектива. И най-вече се опряха на фактите, които са неоспорими. Видимите резултати са достатъчно красноречиви.
Другото е зрелище, тъй любимо на простолюдието.