В специално блиц интервю пред "Актуален глас" култовият актьор и тв водещ Герасим Георгиев - Геро, спомена едно име, с което Годеч трябва да се гордее - това на обичания наш актьор Васил Попилиев, известен като Дедо.

Васил Попилиев е от Годеч. Родът на баща му е предимно свещенически и е свързан с града от над 200 години. Баща му е бил свещеник. Прякорът му "Дедо" идва от именно от "дедо поп". Макар да е роден в Букьовци (днес гр. Мизия), Врачанско, през 1929 г., той винаги е свързан с родния си Годеч.

Васил Попилиев има брат и сестра.

Брат му е Данаил, известен сред годечани като Данаил попа, човек с изключителна актьорска дарба и обичан от местното население. Много поколения го помнят и като Дядо Коледа в детска градина "Юрий Гагарин", роля, която изпълнява години наред с усмивка и обич към децата. Сестра му Геновева, наричана от всички Генчето, е съпругата на художника Тодор Тодоров.

Като млад Васил Попилиев е играл футбол в местния отбор на Годеч и е бил инструктор по ски. От 60-те години е страстен ловец и запазва това увлечение до края на живота си.

Актьори, режисьори и приятели и до днес го наричат с любов и уважение Дедо. Васил Попилиев е бил директор на Русенската драма от 1970 до 1982 г., където освен административни задачи играе и на сцената на театъра. Именно там се партнира с Геро. Под негово ръководство русенските постановки гостуват и предизвикват фурор в страната и чужбина. Театралният екип печели множество първи награди и призове на национални форуми.

Васил Попилиев завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г. със специалност актьорско майсторство. Играл е на сцените на театрите в Стара Загора, Плевен, Шумен, Габрово, София, Русе и други градове.

Българският театър загуби Васил Попилиев на 7 януари 2002 г., но театърът остава начин на живот за семейството му.

Синът му Ромео Попилиев е театровед, доктор на изкуствознанието и професор в Института за изследване на изкуствата при БАН. Внучката му Василена е режисьор, завършила НАТФИЗ през 2013 г. в класа на проф. Пламен Марков.

Въпреки огромния му принос за българския театър и култура, е странно, че Годеч все още не е увековечил името на големия си актьор - нито чрез улица, нито чрез паметник, нито с каквато и да е културна инициатива.