Д-р Владислав Стоянов е от Годеч. Завършва средното си образование в СОУ „Проф. д-р Асен Златаров” в града, като същата година е приет да учи медицина. 31-годишният годечанин признава, че е сбъднал детската си мечта – да стане лекар. След 6-годишно обучение завършва Медицинския университет в София, а година по-късно започва специализация по хирургия в Медицинския институт на МВР. През 2015 г. придобива специалност хирургия, като в същото време работи в УМБАЛ „Александровска” – ЕАД. Семейството на младия хирург живее в Годеч. Сега, на Влади, както го познават повечето годечани, му липсва родния град, в който се връща поне 2-3 пъти в месеца.
От две седмици д-р Владислав Стоянов е част и от „Медицински център – Годеч”, където извършва прегледи и консултации.
Вижте какво сподели в ексклузивно интервю пред „Актуален глас” младият лекар.
Как избра медицината?
– Винаги съм искал да уча и работя това, т.е. да съм лекар. Не съм си представял, че ще се занимавам с нещо друго, просто това не го е имало като вариант пред мен.
Кога завърши и каква специалност?
– През 2003 г. завърших средното си образование в СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ в град Годеч. Още същата година кандидатствах и ме приеха като студент по медицина в София, Пловдив и Варна. Избрах да уча в Медицинския университет в София. Обучението ми продължи 6 години, като през 2009 г. се дипломирах. Последваха кандидатски изпити за зачисляване за специалност, като през 2010 година започнах специализация по хирургия в Медицинския институт на МВР, София. През 2013 г. се явих и спечелих конкурс за асистент по хирургия към Катедрата по обща и оперативна хирургия на Медицински университет – София и Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия към УМБАЛ „Александровска“ – ЕАД. През 2015 г. придобих специалност хирургия. По време на обучението си съм посетил и участвал в курсове, семинари, конференции и конгреси в България и чужбина: Ница (Франция), Клуж-Напока (Румъния), Солун (Гърция), Истанбул (Турция), Валенсия и Барселона (Испания), Рига (Латвия).
С какво те привлече хирургията? Казват, че тя и изкуство. Ти как приемаш работата си?
– Да, хирургията наистина е изкуство. Тя, както и медицината е призвание. Не искам да омаловажавам останалите специалности, напротив, но пред мен никога не е стояла някаква дилема. Винаги съм искал да стана хирург. Хирургията никога не е скучна, тя всеки път е „различна“ и не може да ти омръзне. Казват, че е като наркотик. Всеки ден хирургът очаква да влезе в операционната, за да вземе своята дневна доза адреналин. От друга страна хирургията, медицината, е мисия и хирургът, влизайки в операционната, изпълнява това, в което се е клел, а именно да помага на пациентите.
Как преминава един твой ден, когато си на работа?
– Всеки делничен ден, когато съм на работа, денят ми започва към 6.30 ч., когато се събуждам. Ставам, задължително хапвам набързо, едно силно кафе и тръгвам към болницата. Там започвам в 8 ч. с рапорт в клиниката, обсъждане на новите и проблемни болни, след което „колелото” и „вихрушката“ се завъртат. В някои от дните следва обучение на студенти от трети курс по специалност медицина (асистентската работа е свързана и с обучение и предаване на някакъв дори и скромен опит), след което приемане на нови пациенти, изписване на излекуваните такива и за съжаление много документална работа, която трябва да се свърши. Измежду всички тези задължения идва и най-любимият и приятен момент за всеки хирург – моментът, в който влизаш в операционната зала. Краят на работния ден не винаги е в точно определен час, а когато си свършиш работата.
Разкажи за атмосферата в операционната, където се води битка на живот и смърт.
– Атмосферата в операционната зала е уникална. Тя трябва да се усети и преживее, защото не може да се обясни и преразкаже напълно. От страната на лекарите, тя е многоцветна. Там е мястото, където, може би, всеки хирург прекарва половината от живота си. Колегите ти стават повече от познати, с някои ставаш приятел като второ семейство. Операционната зала е мястото, където се срещаш очи в очи с живота и смъртта. Когато си там и работиш, като че ли времето спира. Не усещаш кога са минали 2, 4, 6, а понякога и повече часа. Не усещаш дори жажда и умора. Невинаги е така. И тук е мястото да благодаря на всички, които са ме подкрепяли в такива моменти с мечтаната чаша вода.
Имаш ли случаи, които ще помниш винаги?
– Да, имало е такива случаи, някои приятни, други не чак толкова. Хубаво е, че добрите са повече.
Има ли лек за всяка болест?
– Това е философски въпрос. Смятам, че трябва да се помага на хората, с най-новите и съвременни средства, като не трябва да се отричат старите, утвърдени методи. Парите не бива да са средство и пречка за успешното излекуване и всеки трябва да има равен достъп и възможност до качествено и ефективно здравеопазване. А за да не се стигне до развитието на болестта, ние трябва да обръщаме повече внимание на профилактиката и недопускането до това да се разболеем. Така, че лек има.
Преживяваш ли диагнозите на пациентите си?
– Всеки лекар малко или много ги преживява. В началото може би повече. В един момент, колкото и странно да прозвучи, „свикваш“ с това. ето защо, за да се съхраниш и физически, и психически, се стремиш да не изживяваш всяко страдание. Просто се „заключваш“ за негативните емоции. А когато изходът е благоприятен, съпреживяваш щастието с пациентите.
Преди колко време напусна Годеч и липсва ли ти градът?
– Годеч го напуснах през 2003 г., вече 13 години. Тъй като семейството ми е тук, няма месец, през който да не се върна поне 2-3 пъти. Тук е мястото, където се отпускам, почивам. Липсва ми, когато съм далеч.
От скоро си част от „Медицински център – Годеч”. Как се чувстваш и щастлив ли си, че ще работиш за хората от родния ти град?
– Тук е мястото да благодаря на д-р Иванова (бел.ред. Станка Иванова) за поканата и възможността да съм част от екипа на медицинския център. Щастлив съм и се надявам, че ще бъда полезен на жителите на родния ми град.
Как си почиваш, релаксираш?
– Обичам да пътувам, в страната и чужбина. Това ме отпуска, разтоварва и презарежда. Спортът също ме тонизира, разходката с приятели. Сега е лято и това е любимият ми сезон. Очаквам с нетърпение и заслужена почивка на морето.
Какво ще пожелаеш на жителите на Годеч?
– Искам да им пожелая преди всичко да са здрави, да обръщат повече внимание на здравето си и ако имат някакво притеснение или проблем, да не се чудят и своевременно да потърсят квалифицирана лекарска помощ. А както казах, сега е лято и искам да им пожелая много слънчеви моменти и да бъдат щастливи с любимите хора.
Методи ТОДОРОВ