Обичаната дългогодишна учителка по история в годечката гимназия Даниела Асенова е искала да стане археолог, а не учител. Това разкрива тя пред espressonews.bg.
Даниела Асенова била притеснителна и чувствителна ученичка, която гледала да направи всичко, което се изисква. „Незабележима в началото, впоследствие ме забелязаха. Не съм била някаква инициативна ученичка“, връща се в ученическите си години тя.
След като завършва с пълно отличие годечката гимназия, кандидатства в Софийския университет и я приемат от първия път. Завършва специалност историк и учител по история.
„Исках да се занимавам с история и най-вече с археология. Желанието ми беше да уча история, без да искам и да имам желание да ставам учителка, това въобще не ми е било приоритет. Много учители казват, че това им е било мечта, но при мен не беше така. Известно време живеех в София. След като получих образованието си, се завърнах в Годеч и се оказа, че тук освен да стана учител, няма друга алтернатива. Така станах възпитател в помощното училище. По-късно започнах работа като учител по история в гимназията“, разказва Даниела Асенова.
Човекът, който я взима под крилото си, е друго знаково лице на образованието в града – Иванка Горанова.
„Държа да отбележа, че когато станах учител по история, получих много помощ от Иванка Горанова, която е учител по същата специалност. На много неща ме е научила, много съвети ми е давала. Тя ме приобщи към училището“, изтъква тя.
И въпреки че учителската професия не й е била присърце, днес Даниела Асенова е щастлива, че се занимава с деца и влага душа в преподаването.
„Когато започнах да я практикувам, тя (учителската професия – бел.ред) ме грабна. Започна да ме удовлетворява и съм щастлива, че се занимавам с деца. След като се докоснах до дечицата се оказа, че това ми е силата, там ми е душата“, признава учителката.
Не крие, че археологията е останала в душата й и е нейна несбъдната мечта.
„В началото на кариерата ми в Годеч се правеха археологически разкопки – при храма „Свети Никола Летни“ и след дерето в същата местност. Тогава се запознах с археолозите и разбрах някои неща. Така и не се довършиха тези разкопки, нямаше пари. Но археологията ми остана в душата. Това ми беше мечтата“, не крие тя.
„Точно до храма „Свети Никола Летни“ има храм от римско време. Той е много интересен, аналог има само във Великобритания. Самите спойки на камъните са характерни за римската археология. Храмът е интересен и с това, че вътре е имало извор, който е бликал непрекъснато. От другата страна на дерето се оказа, че е имало римско селище, но не много голямо. Там на археолозите помагаха и ученици. Поради липсата на финанси така и нямаше голям резултат. Откриха се две колони. Една колона имаше в дерето, другата беше преместена пред банката в центъра на Годеч. Това е, което знам“, обяснява учителката по история.
Даниела Асенова коментира и Вапцаровите дни в Годеч, които през последните 2 години активно се отбелязват в града.
„Първо, ще кажа, че Вапцаров ми е на сърцето поради две причини – още като ученичка неговите творби ми допаднаха. Той ми е любимият творец от XX век. Може би другата причина е това, че моят дядо по майчина линия тогава, когато Вапцаров е интерниран в Годеч, е бил 17-годишен младеж и заедно с него е бил на кариерата в Зли дол. Дядо ми е разказвал за Вапцаров, че е пеел и говорел много хубаво. Така името на Вапцаров ми е легнало на сърцето. Поздравявам Бойко Младенов за тази инициатива, тя трябва да бъде развивана, нужно е да бъде наложена като традиция в Годеч. Вапцаров трябва да остане в историята на града“, казва тя.
Учителката призовава учениците да събират исторически сведения за района на Годеч и по този начин да помогнат за пълното научаване на историята на населеното място.
„Пожелавам им да бъдат себе си, да бъдат добри, да милеят за родното, ей на това аз много държа. Който, с каквото може, дори да не е оттук, да направи нещо за Годеч, защото писмени исторически извори няма достатъчно. Нашият град е свято място“, завършва тя.
На 24 май 2018 г. редакцията на „Актуален глас“ връчи приза „Учителят, останал най-дълго в сърцата на учениците“ на Даниела Асенова. Именно тя е сред онези учители, които ежегодно оставят отпечатък в сърцата на своите възпитаници. И заслужава подобно признание.
