Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан пристигна заедно с Негово Светейшество патриарх Даниил за литийното шествие с иконата на свети Димитър в Годеч. 45-годишният духовник, първи викарен епископ на Софийската митрополия и един от най-близките сътрудници на патриарха, впечатлява със своето духовно присъствие - смирен, усмихнат и сияещ с онова вътрешно спокойствие, което носят само хората, намерили пътя към Бога. Зад тази светлина обаче стои дълъг и бурен човешки път – от светските съблазни до светлината на монашеството.

Светското му име е Димитър Христов Пешев. Роден е на 26 април 1980 г. в София. Завършва 144-то Основно училище "Народни будители", а след това Строителния техникум "Христо Ботев", специалност "Геодезия, картография и фотограметрия". Тогава още нищо не подсказва, че пред него стои духовен път.

Записва се да учи "Администрация и управление" в Нов български университет, но още там усеща, че нещо не е наред.

"Казваха ми - ти не си за тука", спомня си той. Полушеговито, полусериозно казва на своя колежка: "Ако нищо не стане с мен, ще отида в Рилския манастир и ще стана монах."

Думите му тогава звучат като шега. Но животът ще ги превърне в пророчество.

Преди да намери Бога, Димитър минава през тъмните улици на светския живот - шумни компании, алкохол, безсънни нощи и въпроси без отговор.

"Живеех в дебрите на грехопадението. Бях много далече от дома", признава сега.

И тогава съдбата чука на вратата му - буквално. Една жена, която прави социологическо проучване, спира пред вратата му. Разговарят. Преди да си тръгне, тя му оставя книга - историята на православен свещеник по време на съветските гонения. Този неочакван подарък променя живота му.

"Това беше повратна точка", казва той. След това започва да пости, без да знае точно как, без да е въцърковен. Отказва алкохола, спира да обикаля нощните заведения. Приятелите му го гледат с недоумение.

"Не можеха да повярват, че млад човек може да ходи на църква", казва днес дядо Йоан.

Решението идва внезапно, но твърдо - да се отдаде напълно на Бога. Без да каже дори на родителите си, че няма да се върне, Димитър напуска дома си и поема към Руенския манастир "Св. Йоан Рилски" в село Скрино. Това се случва в деня на Рождество на св. Йоан Предтеча.

"Тогава нямаше асфалтов път, но имаше нещо уютно, нещо тихо и свято. Исках да остана там завинаги", разказва той.

В манастира го посреща първият монах, когото вижда в живота си - йеромонах Борис, прост и сърдечен човек, чийто живот в смирение му се струва едновременно тежък и възвишен. Там, сред тишината и молитвата, Димитър намира това, което цял живот е търсил - покой на душата.

Преди окончателно да загърби светския живот, той извършва символичен акт - изгаря всички свои снимки от младостта.

"Исках да изтрия суетата, която бях натрупал. Да започна отначало", казва сега.

През 2004 година е приет за послушник в Руенския манастир. На 23 април 2005 година е постриган за монах, като приема името Йоан - в чест на св. Йоан Рилски.

Следват години на духовно израстване, труд и молитва. Всяка утрин започва с камбанен звън, а всяка вечер завършва с тишината на свещите в манастирската църква.

Години по-късно, през 2024 година, Светият синод на Българската православна църква, начело с патриарх Даниил, назначава архимандрит Йоан за протосингел на Софийската митрополия. Само няколко месеца след това, на 14 юли, той е удостоен с архимандритско достойнство по време на св. Литургия в катедралния храм "Св. Неделя".

На 13 май 2025 година патриарх Даниил внася предложение до Светия синод за ръкополагането му в епископски сан. На 1 юли 2025 година, в свещените стени на Рилската света обител, Йоан е ръкоположен за Браницки епископ - първи викарий на Софийския митрополит.

Днес Дядо Йоан излъчва спокойствие и увереност. В думите му няма високопарие, а дълбочина:

"Сърцето ми се смущава от мисълта за святостта на епископското служение. Но Христовото обещание ми дава утеха: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света."

Когато говори за бъдещето на българския народ, не търси виновни и не дава лесни отговори:

"Ние можем да изменим себе си. Това е единствената власт, с която напълно разполагаме", казва той.

Така младият някога Димитър Пешев - търсещ, неспокоен, улавян между светския шум и духовното мълчание, се превръща в дядо Йоан, духовник, чиято биография е като притча за преобразяването - от блясъка на суетата до светлината на вярата.

Методи ТОДОРОВ