Във връзка с медийни публикации по повод инцидента по време на полицейска проверка в Годеч, за който “Актуален глас” писа, както и в интерес на обективната истина ОДМВР-София прави следното допълнително уточнение:
В хода на проверката на лек автомобил, извършена около 16.15 часа на 25 януари в района на бензиностанция в Годеч, е констатирано движение на същия без включени светлини. Докато единият полицейски служител оформял наказателния документ, неговият колега предприел спиране на друг автомобил, в който пътувало дете. По време на проверката не са констатирани нарушения, детето било поставено в обезопасително столче.
Докато траела проверката пътничка от първия спрян автомобил влязла в конфликт с полицейския служител, оспорвайки преценката и действията му като контролен орган. По време на конфликта бутнала шапката му на земята, скъсала баджа му и го одрала по врата.
До момента трима свидетели на случая са посетили РУ Годеч и са дали писмени сведения, изразявайки своето възмущение от поведението на жената. Други четирима са се обадили в Районното управление и са заявили готовност да свидетелстват по отношение на станалото.
С оглед изясняване на всички факти и обстоятелства по случая от директора на ОДМВР-София е разпоредена проверка.
Ето и версията на пътничката Николета Владимирова, която публикуваме без редакторска намеса и с оригиналния правопис:
На 25.01.2025 г. около 16:30 ч. в гр. Годеч, ул.,“Софийско шосе‘“ в посока гр. София аз, майка ми и дядо ми бяхме спрени от органи на реда, които установиха, че имаме незапалени фарове на автомобила. Вследствие, на което полицая влезе в патрулката, за да ни изготви нужния документ.
Докато чакахме, другия колега – г-н Паланкасов спря друг автомобил отсреща на улицата, който видно беше без запалени светлини и тъй като автомобила беше на видимо разстояние от нас се виждаше как шофьора нямаше колан, както и жена на задната седалка, която държеше в скута си малко дете, което също не беше обезопасено.
Тъй като се интересувам от законите на р.България, знам че спирането на два автомобила по едно и също време не е редно, докато не е приключила проверката на първия автомобил. Докато бяха спрели двете коли едно временно, успоредни една на друга, се образува задръстване и недоволство от гражданите, които трябваше да се изчакват една друга за да преминат по платното за движение.
Чакането за изготвяне на наказателния ни документ продължи още няколко минути, през които станахме свидетели на привидно добронамерено и приятелско отношение от страна на г-н Паланкасов към спрения автомобил с никакви признаци да им бъде написан наказателен документ, тъй като привидно се познаваха от разговора, който чухме.
Г-н Иванов дойде до колата ни, за да ни връчи фиша, който беше изготвил. Аз любезно го попитах дали колегата му ще издаде на гражданина документ, какъвто издадоха и на нас, тъй като чухме как г-н Паланкасов поздравява за довиждане и отпраща пътниците, г-н Иванов троснато ми отговори, че не го интересува и ако желая да отида да го попитам лично. Аз слезнах от колата и помолих вече тръгващата си кола и г-н Паланкасов да изчакат, за да им задам въпроса си.
Поздравих ги и попитах любезно като гражданин, пред когото видно се е разиграла сцена на нарушение и от страната на полицая, тъй като не е извършил коректно проверката си и от страна на гражданите, които са подходили безотговорно и към околните водачи на движение и към малкото дете, което не бяха обезопасили, както е редно.
Г-н Паланкасов се обърна към мен с думите: ,,Момиченце, влизай си в колата и не ми се бъркай в работата!‘‘, аз разочарована от отговора му го попитах с какво аз съм по-различна от другите граждани и защо избирателно преценява кого да накаже. Г-н Паланкасов ехидно се усмихна и ми отговори: ‘‘По закона на риска преценявам на кого да напиша акт и на кого не! Явно днес нямате късмет и на вас се е паднало!‘‘.
Аз очудено го попитах какво означава този закон и дали това е някой нов закон, въведен в полицията. Г-н Паланкасов гневно ме погледна и започна да крещи по мен да се махам и да не му задавам повече въпроси, докато ме блъскаше по пътното платно докато минаваха коли. Майка ми се притече на помощ, но той започна да блъска и нея и да проявява жестока агресия към нас.
Аз уплашена започнах да викам за помощ, защото почувствах страх и паника от това неадекватно отношение на полицаите. Майка ми помоли най-любезно г-н Паланкасов да спре да я блъска в гърдите, тъй като е болна от ‘‘рак на гърдата‘‘ и до преди няколко часа е била на химиотерапия. Г-н Паланкасов насмешливо й отговори, че изобщо не го вълнува. Възрастният ми дядо, който е на 74г. уплашено ги молеше да спрат да ни блъскат, защото сме тръгнали за гробища и не искаме проблеми с никого.
Г-н Паланкасов гневно се обърна към него и му каза: ,,Много бързо може да стигнете до гробищата!‘‘. Докато се опитвам да защитя майка си от г-н Паланкасов, който агресивно я блъскаше и дърпаше ме удари по ухото, което ми заглъхна и не чувам нищо с него. Също така нападнаха и дядо ми, който се опитваше да умиротвори неясния им гняв към нас, вседствие, на което му хвърлиха очилата.
След което ни накараха да отидем в райнното, където ни сложиха белезници и се държаха подигравателно и нечовешки с нас. Разочаровани и шокирани сме от случилото се. Как може орган на реда да посяга на възрастен човек, болна жена и младо момиче.
Мисля, че това е недопустимо и всеки трезвомислещ човек би останал в потрес от ужасната случка, която аз и моето семейство претърпяхме. Травмите ни не са само физически, но и психически, които повлияха на нормалното ежедневие, което водихме. Притеснена съм от шока, който изживяхме и се страхувам, че това ще повлияе на майка ми и лечението й.“