Миналата нощ небето бе арена на най-силния звездопад за годината - Персеидите. Очакваше се до 100 падащи звезди на час, но ярката пълна Луна скри част от зрелището. Явлението започна на 17 юли и ще продължи до 24 август.

За тайната на това небесно шоу разказа доц. д-р Кирил Стоянов от Годеч - ръководител на Института по астрономия с НАО към БАН. Той е сред водещите български изследователи на взаимодействащи двойни звезди.

Доц. д-р Кирил Стоянов е астрофизик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Завършва висшето си образование в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава докторска дисертация през 2011 г. на тема "Приливни взаимодействия в рентгенови двойни и симбиотични звезди". От 2015 г. е доцент в ИА с НАО. Областите му на интерес са спектрални изследвания на взаимодействащи двойни звезди - рентгенови двойни, симбиотични и катаклизмични променливи
звезди. Член на Международния астрономически съюз и Европейското астрономическо дружество. Автор е на над 100 научни публикации.

Изследванията му се фокусират върху спектралния анализ на взаимодействащи двойни звезди - едни от най-загадъчните обекти във Вселената.

"Всички ние сме изградени от звезден прах - от калция в костите до желязото в кръвта ни", казва Стоянов, за когото небето не е само красота, а и историята на самото ни съществуване.

„Персеидите са песъчинки от кометата Суифт-Тътъл, които навлизат в атмосферата със скорост 60 км/с и изгарят на височина около 100 км. Цветовете им - от червено до синьо-зелено, зависят от химичния им състав", обяснява ученият. Стоянов напомня, че най-добрите гледки са далеч от градските светлини и че през 2026 г. ще имаме идеални условия за наблюдение при новолуние. До края на тази година ни очакват и пълно лунно затъмнение, частично слънчево затъмнение, както и други метеорни потоци. „Вселената е огромна, а ние всички сме изградени от звезден прах", казва доцентът от Годеч.

Кирил е син на добре познатата в града Дора Христова от магазин "Свежина - 83".