Браницкият епископ Йоан, който е първи викарий на софийския митрополит Даниил, се завърна в Разбоишката света обител повече от две десетилетия след първото си посещение там. Този път той пристигна като архиерей, за да оглави Светата литургия в скалната църква на манастира. Срещата с мястото носи за него и силен личен спомен, тъй като още като млад човек е посещавал обителта.

"През 2002-2003 година два пъти съм посещавал обителта. Тогава в манастира живееше, Царство ѝ небесно, монахиня Зиновия. Сега идвам отново, вече като архиерей. Особено сантиментално е чувството след толкова години да дойда отново тук. За мен самото разположение, локацията, географските красоти, в които е разположен манастирът, и уединението - това го прави специален", каза в специално интервю пред Методи Тодоров владиката.

Завръщайки се след повече от две десетилетия, Дядо Йоан вижда Разбоишката обител в съвършено различно състояние. Той изрази признание към труда на монахиня Якова, която днес се грижи за манастира, както и към всички хора, помогнали за неговото възстановяване и преобразяване.

"Преди 20 и повече години, откакто бях, сега състоянието на обителта беше съвършено различно. Сега онова, което сестра Якова е заварила, буквално за няколко години е преобразено. Разбира се, с нейните усилия и с помощта на много хора, които помагат това да се случи. Слава Богу, състоянието на обителта наистина е похвално", сподели той.

По думите му отдалечеността на подобни манастири от населените места има своето значение за монашеския живот, но същевременно поставя и определени предизвикателства пред обитаването им.

В разговора Дядо Йоан говори и за желанието на хората да поемат по монашеския път. От своя опит той споделя, че има хора, които проявяват интерес, но не всички имат реална представа какво представлява монашеският живот.

"Като цяло желанието за монашески живот не е голямо. Срещат се хора, които проявяват интерес, но някои не знаят какво всъщност представлява монашеският живот. Когато станат част от него, виждат, че реалността е различна и че това не са книжните представи, които са добили от четивата. Монашеският живот не е и място за безделие", разказа епископ Йоан.

Пред "Актуален лас" духовникът разказа и за собственото си решение да поеме по този път. През 2004 година той е ученик в Софийската семинария и пред него стои изборът между семейния и монашеския живот.

"Тогава, през 2004 година, бях ученик в Софийската семинария и просто имах желанието да избера един от двата пътя - семейния или монашеския. През зимната ваканция посетих Руенската обител. Хареса ми това, което видях, и у мен се появи желание да живея монашески живот. През 2004 година това се случи като житейска стъпка", сподели Дядо Йоан.

Решението му не е било съобщено веднага на родителите му.

"Тръгнах по монашеския път, без да кажа на родителите си. Не исках да ги притеснявам. Казах им, че след първата година в семинарията ще отида да помагам в манастира и ако ми хареса, ще остана. Думите им бяха уклончиви. За мен беше ясно, че няма да се върна. Дадох им по-смекчена информация, така че да не се шокират от намерението ми", разказа владиката.

Дядо Йоан говори и за това какво може да отдалечи човек от светския живот и да го насочи към духовния път.

"В живота си човек изпитва значителни разочарования. В тях може да види онова, което е. Човек в сърцевината си остава сам - сам със себе си и Бога. Не може да бъде разбран изцяло, само разбран от Бога. Именно това тласка една душа да бъде по-близо до Бога", сподели викарният епископ.

В този период от живота си Дядо Йоан прави и символичен жест към своето минало. Димитър, както е светското му име, съзнателно избира да остави зад себе си живота, който е водил дотогава. Още в семинарията той изгаря голяма част от снимките си от младостта

"Да. Впоследствие сега открих няколко снимки, които са се запазили, но огромната част още тогава, в семинарията, ги изгорих, за да не се връщам към това, което е било", откровено призна той.

Днес малкото запазени фотографии са своеобразен спомен за времето, когато Дядо Йоан все още е бил Димитър - млад човек със своите вълнения и преживявания, преди да направи избора, който променя живота му.

Дядо Йоан коментира и въпроса кое е по-лесно - да бъдеш игумен на манастир или викарен епископ. По думите му и двете служения имат своите трудности. Припомняме, че преди да поеме служението като първи викарий, Дядо Йоан е бил игумен на Руенския манастир.

"И двете длъжности имат своите трудности. Разбира се, определено трудностите, които има длъжността на викарен епископ и въобще длъжностите в църковната администрация, особено за монасите, които имат намерение да живеят същински монашески живот, са значими", посочи владиката.

Той допълва, че самият живот в града създава определен дискомфорт в ежедневието на монаха, а административните и пастирските задължения не позволяват същото уединение, което човек може да има в манастира.

"На първо място самият живот в града създава определен дискомфорт в ежедневието на монаха. От друга страна самите административни, пастирски задължения така разпиляват човека и онова, което той може да живее в един уединен манастир, вече е невъзможно. Но в самия манастир има други трудности, които в административната и пастирска работа не се срещат", каза Дядо Йоан.

Разговорът засегна и един от чувствителните въпроси - има ли опасност от разделение в Българската православна църква.

"Аз считам, че не", заяви викарният епископ.

Според него към настоящия момент няма външните условия за възникването на подобен разкол.

"Мога да кажа моето мнение, че към настоящия момент няма външни условия за възникване на такъв разкол. Той бива винаги, както и в миналото може да се види, инспириран от държавната власт. Смятам, че в момента държавната власт има интерес от разколнически движения вътре в Църквата. Така че не смятам, че съществува такава опасност от разкол в Българската православна църква", каза владиката.

В края на тази част от разговора Дядо Йоан изрази надежда, че подобни събития са останали в политическото минало на страната и няма да се повтарят.

"СДС е част от политическото минало на нашата страна. Дай Боже подобни явления да не се повтарят, защото няма никаква полза нито за страната, нито за народа, нито за Църквата ни", заключи Негово преосвещенство.