През декември 2025 г. се навършиха 90 години от създаването на Спешната помощ в България - едно от първите организирани звена за бърза реакция в Европа. Началото е поставено на 10 декември 1935 г. с указ на цар Борис III - стъпка, възприемана като модерна държавническа визия за времето си. Съществен принос за изграждането на системата има Юрий Захарчук, обявен за пожарникар №1 на България за ХХ век.
До 1999 г. Спешната помощ е част от болниците. С приемането на Закона за лечебните заведения се създават самостоятелните Центрове за спешна медицинска помощ (ЦСМП) към Министерството на здравеопазването.
В Годеч Спешната помощ, когато все още е част от местната болница, се развива под ръководството на д-р Лучия Добрева. Днес тя е директор на дирекция "Лечебни дейности" в Министерството на здравеопазването, но професионалният й път започва именно в Годеч.
"Актуален глас" се свърза с нея и я върна години назад - към началото и към хубавите години на Спешната помощ, когато малкият екип е успявал да спасява животи с отдаденост, знания и екипна работа.
Д-р Добрева завършва медицина през 1987 г. и придобива специалности по "Вътрешни болести" и "Анестезиология и реанимация", както и магистратура по "Стопанско управление - здравен мениджмънт".
В Годеч идва като млад лекар по разпределение - това е първото й работно място.
Само 8 месеца по-късно става завеждащ "Бърза и неотложна помощ". 8 години ръководи Спешната помощ в града, а след това 3 години е директор на болницата. Общо 13 години от живота си посвещава на Годеч.
Днес, години по-късно, тя си спомня с умиление за екипа и атмосферата на работа. Говори с уважение за колектива и подчертава значението на екипността - нещо, което според нея днес все по-рядко се среща.
"Персоналът беше като семейство - сплотен, единен, винаги готов да помага. Разчитахме на знанията един на друг, защото апаратурата беше оскъдна. Изградихме високо ниво на Спешната помощ с фелдшери, които разполагаха с много познания", каза пред "Актуален глас" тя.
Д-р Добрева е била на адреси в цялата община. Екипът е давал най-доброто от себе си, а отношенията с пациентите са били основани на взаимно уважение.
"Не разчитахме на оборудването - то беше ограничено за болница в малък град. Разчитахме един на друг. Бяхме екип. Знанията бяха най-ценното", спомня си тя.
Сред случаите, които никога няма да забрави, е първото тежко повикване - 18-годишно момче, блъснато на пътя.
"Когато стигнахме, имаше слаб пулс. Дадохме всичко от себе си. Успяхме да го стабилизираме. В Годеч нямаше неврохирургия и го транспортирахме в стабилно състояние в Окръжна болница "Св. Анна" в София. Опериха го и се възстанови", разказва тя.
Помни и раждане на бебе, което в първите минути не диша.
"Спасихме го. С малко техника, но с много знания. Четяхме, консултирахме се, непрекъснато се учехме. Борехме се с времето", казва д-р Добрева.
Екипите са тръгвали веднага при всеки сигнал. Оказвали са помощ и в самите линейки - уазки, в които през лятото е било непоносимо горещо, а през зимата - леден студ.
"Много студ съм видяла", казва тя, спомняйки си тежките зими и завоите по лошия път през Беледие хан.
Като част от болницата по онова време Спешна помощ е била неразделна част от общия екип и всички са си помагали в името на пациентите и добрата грижа.
С особено уважение говори за д-р Ваню Контев, когото определя като емблема на годечката болница - изключително ерудиран лекар, чиито диагнози са се потвърждавали от специалистите в столични болници.
Д-р Добрева си спомня с умиление и уважение още за д-р Ставрева, д-р Димитрова, д-р Костадинова, д-р Стоилов, д-р Емилия Иванова и други лекари, които като нея са пътували ежедневно до Годеч. Част от тях по-късно намират своето място в софийски болници и в здравната администрация - сред тях д-р Чобанова, днес директор на РЗИ, д-р Наташа Илиева и д-р Цветан Илиев и много други.
Помни и фелдшерите Емилия Димитрова и Даниела Цветанова - част от сплотения екип на Спешната помощ.
Д-р Добрева подчертава, че взаимното уважение и търпимостта между лекари и пациенти са били основа на работата. При реформата в здравеопазването тя обикаля 19-те села в община Годеч, за да разясни промените.
"Колегите бяха подготвени. Хората също. Затова реформата на 1 юли 2000 г. беше приета спокойно", посочва тя.
След като напуска Годеч, се е връщала само веднъж - за 10-годишнината на параклиса, изграден в болницата.
"Не ни стигнаха средствата тогава да направим параклис в двора", спомня си тя.
Днес, от позицията си в Министерството на здравеопазването, д-р Лучия Добрева продължава да носи със себе си уроците от Годеч - за професионализъм, знания, екипност и уважение.
Фелдшерката Емилия Димитрова е сред пионерите на Спешната помощ в Годеч. Започва работа през 1992 г., едва на 22 години, и посвещава 12 години на ЦСМП в града. През 2004 г. напуска и става част от екипа на аварийно-спасителното звено на Столичната пожарна, където продължава да работи и до днес.
Едно от дежурствата, което тя никога няма да забрави, е свързано с тежка катастрофа на моста в село Комщица. При инцидента седем души са тежко пострадали, а един загива на място. Случаят остава в паметта й като едно от най-тежките изпитания в професионалния й път.
Сред запомнящите се моменти е и дневно дежурство, по време на което е получен сигнал за поставена бомба в болницата в Годеч. Налага се пълна евакуация на лечебното заведение. По-късно става ясно, че тревогата е била фалшива, но напрежението и отговорността в тези часове остават незабравими.
Тогава на дежурство разполагали с три линейки - една постоянна и втора до 16:00 часа, както и трета при необходимост. Въпреки ограничения ресурс, екипите са осигурявали непрекъсната готовност за реакция.
В наши дни Спешната помощ продължава да бъде сред най-натоварените звена в здравната система. Освен с времето за реакция, екипите често се сблъскват с предизвикателства като натоварен трафик, административна тежест и недостиг на кадри.
Методи ТОДОРОВ
