През тази късна пролет на 72-годишна възраст си отиде от този свят гимназиалният учител по география Киро Киров. (ВИЖ ТУК) Дочака обаче да сподели и тази година радостта си от своя професионален празник – 24 май. Каква символика в живота на големия просветител.
Киро Киров! Атлет по телосложение, веселяк, лъчезарен, компаньор по характер, акордеонът беше дясната му ръка, роден хуморист, културтрегер на Годеч дълги години, самороден поетически талант, eрудит по основната си специалност – географията, безкористен приятел и колега, с голям авторитет сред учителите и учениците си в СПУ „Проф. д-р Асен Златаров”, с разкрепостена методика на преподаване.
Имах голямото щастие да общувам години наред като учител по литература в горния курс с тази дарена щедро от природата личност. Сближаваха ни най-много литературата, географията, историята и някои наши сходни виждания по съществени общочовешки проблеми. Не на последно място бяха екскурзиите с учениците из цялата страна и средношколските есенни бригади, на които бяхме и двамата командири. Събирахме и сортирахме в продължение на 20-ина години картофи по кооперативните блокове на Годеч и околните му села.
Там, след ширналите се картофени насаждения, дето няма нито черни дъски, нито класни стаи, укрепваше нашето професионално приятелство. На полето трябваше да сменим нашата методика на работа със своите възпитаници, защото тук те се чувстваха много по-свободни, отколкото в затворените прашни класни стаи. Стараехме се и двамата да ги уверим, че ще настояваме пред техните работодатели, че техният труд ще бъде достойно възнаграден, когато водехме строг контрол на заработката на всекиго, участвахме и ние в работния процес, за да дадем личен пример, обещавахме им тържествено закриване на средношколските смени, на които ще раздадем морални и материални награди на ударниците и първенците. А как зорко бяхме за опазване на здравето на всички по време на напрегнатите работни дни и по време на техния транспорт от по-далечните селища на общината. Стотици тонове картофи събираха и сортираха нашите средношколци. Късно след обяд картофените блокове изглеждаха като непроходима „гора” от изправени и завързани от тях чували. Бригадирското дело беше истинска школа за трудово възпитание. Дано оживеят в мемоари славните бригадирски години, през които се изградиха предимно волеви характери.
Много бих желал улицата, на която живееше моят незабравим колега и приятел Киро Киров, да носи неговото име, за да се помни за много дълго време тази светла и колоритна личност на Годеч.
Първан МИЛЧЕВ