В Годеч една улица носи името на Васка Емануилова, но малцина днес знаят коя е тя. Васка Емануилова е едно от най-ярките имена в българската скулптура.
Тя е родена на 25 декември 1905 г. в село Комщица.
Неин брат е микробиологът академик Игнат Емануилов (бел.ред. улица в Годеч също напомня на местните за него) – учен със завидна биография, който загива заедно със съпругата си, Йорданка, в самолетна катастрофа над Братислава на 24 ноември 1966-а, заедно с оперната певица Катя Попова.
Ул. „Васка Емануилова“ в централната градска част 
Улица „Игнат Емануилов“ също се намира в центъра на града
През 1927 г. Васка Емануилова завършва Художествената академия при професорите Иван Лазаров и Цено Тодоров. Няма собствено ателие, затова до 1931 г. работи в Академията в ателието на професор Марин Василев, където се запознава с Мара Георгиева. 
През 1939-а, макар и само за три месеца, специализира „Скулптура“ в Париж.
Васка Емануилова в ателието
Васка Емануилова не се ограничава само до един жанр, стил и материал, с който да работи. Тя използва еднакво умело гипс, бронз и глина, за да извае фигури в областта на малката пластика, голото тяло, историческата и битова композиция и портрет. Не особено известен факт е, че тя създава портрети и скулптури на свои колеги артисти – Николай Хрелков, Илия Петров, Георги Машев, Васил Стоилов, Иван Ненов, Стефан Димитров и др.
Освен към женската физика, Васка има интерес към натурата, природата, бита на селския човек и християнските образи. Такива се намират в акварелите и рисунките й, също носещи специфичния почерк на художничката.
Васка Емануилова и Мара Георгиева създават централната композиция на Паметника на Съветската армия в София. През 1961 г. Емануилова е наградена с орден „Червено знаме на труда“. На 4-ти февруари 1985 година, явно предчувствайки своя край, Васка дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварела и 35 рисунки.
На 11-ти юли си отива от този свят, но изкуството й остава и след нейната смърт.
Художествената галерия открива постоянна експозиция с творбите й във филиал на ул. „6 септември“ № 9. Той носи името „Васка Емануилова“. Освен там, нейни творби се съхраняват и в Националната художествена галерия и тези в Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Добрич и в частни колекции в страната и по света. Галерия „Васка Емануилова“ е музеен център, който съхранява и показва творчеството на скулпторката, изследвайки го като част от българската история и култура.
„Комщица наистина е много красиво село, а Годеч – добре благоустроен град. С брат ми, Игнат, имахме хубаво детство. Не сме били богато семейство, но у дома имаше всичко. Родителите ми искаха на всяка цена да ни изучат добре и го постигнаха“, казва в едно от последните си интервюта Васка Емануилова.
Родната й къща в село Комщица
Васка в родното село Комщица
На 2 февруари тази година в София беше открита изложба на 36 акварелни творби на Васка Емануилова. Пейзажите са от Комщица. 
Колибата на вуйна Гера на Брълски брод
Пейзажите са рисувани в последните две десетилетия от живота й – от 60-те до 80-те години на XX в.
Селянка почива на пасище с купи сено
Изглед към връх Ком
Братът на Васка – акад. Игнат Емануилов
Снимки: Методи Тодоров, личен архив на Евгения Христова, Сергиев