Както "Актуален глас" единствен писа, безпрецедентна спасителна акция се разигра в нощта на 14 срещу 15 юни под връх Ком. Тя завърши с щастлив край благодарение на смелостта, човечността и решителността на няколко момчета от Годеч.

Припомняме, че джип с младо момче и момиче се преобръща в изключително труднодостъпен офроуд терен. Автомобилът пада в дере, а достигането до пострадалите с линейка, полиция или стандартна спасителна техника се оказва практически невъзможно.

След публикувания от "Актуален глас" апел за помощ с високопроходима техника, реакцията е светкавична. Няколко момчета от Годеч се организират и тръгват към мястото, за да помогнат в тежката спасителна операция.

Близо три седмици след инцидента, за първи път пред колегите от "Глас Нюз", шофьорът на джипа Ивайло Филипов разказва какво се е случило и признава:

"Вината беше моя. Подцених терена."

Той определя случилото се като най-тежкия урок в живота си.

"Знам, този път прекалих…", това са мислите, които минават през главата му в секундите, когато джипът започва да се преобръща по стръмния склон. По думите му тези около 70 метра са най-дългите в живота му.

"Днес на първо място мога да кажа, че сме живи. Ще носим последствията още няколко месеца, докато се възстановим и започнем да живеем нормално", казва Ивайло.

В онази неделя той и негова близка приятелка тръгват към връх Ком. Планината не е нещо ново за него. Често организирали подобни разходки - за красиви гледки, настроение и бягство от ежедневието. Този път обаче една грешна преценка променя всичко.

"Причината за катастрофата е, че не съм безгрешен. Подцених терена. Малко повече самочувствие и подценен терен са много лоша комбинация."

Той признава, че не скоростта е довела до инцидента.

"При офроуда не скоростта е най-опасното. Опасно е самочувствието. Когато не си сигурен - просто се върни. Остани жив."

Следва моментът, който Ивайло никога няма да забрави.

"Помислих, че забиването на муцуната ще е най-лошото. Не беше. То беше само началото."

Джипът започва да се преобръща по стръмния склон.

"Нямам представа колко пъти се превъртяхме. За тези няколко секунди през главата ми минаха безброй мисли. Само се молех да оцелеем."

По думите му двамата имат невероятен късмет.

"Джипът буквално ни изплю."

Тежките моменти обаче тепърва започват.

След инцидента Ивайло и спътничката му остават тежко ранени в планината.

"Чакането на помощ беше едни изключително болезнени около седем часа."

Първото телефонно обаждане било към брат му.

"Беше разговор на паника, болка и безпомощност."

По думите му спасителната акция се организира благодарение на хора, които откликнали след публикация в "Актуалане глас" и сигнал до телефон 112.

В крайна сметка група местни доброволци успяват да ги открият.

Ивайло държи специално да благодари на Цветан Методиев, Георги Георгиев, Иван Рангелов и Иван Евстатиев от Годеч, както и на полицая Владислав Иванов от Районното управление в Годеч и на д-р Петко Богданов от филиала на Спешна помощ в Берковица.

"Те ни намериха, оказаха ни първа помощ и буквално ни пренесоха до джиповете."

По време на издирването близките му направили опит да потърсят и въздушна помощ.

"Разбрахме, че спасителният хеликоптер не извършва нощни полети."

Най-тежкото за Ивайло не са физическите травми.

"До мен беше човек, когото много обичам и ценя. Ако се беше случило нещо фатално, никога нямаше да си го простя. Нямах право да изпадам в безсъзнание... Това чувство да причиниш нещо на някой толкова близък за теб човек, е нещо изключително неприятно за мен."

Днес Ивайло казва, че никога повече не би направил същия избор.

"Ако можех да върна тези 70 метра назад, нямаше да търся алтернативен маршрут. Щях да се върна."

Той отправя послание към всички любители на офроуда, но признава, че думите му важат и за всеки шофьор.

"Колкото повече вярваш безрезервно на автомобила си, толкова повече ще страдаш. Мерете три пъти и минавайте веднъж. Една секунда невнимание може да се превърне в цял живот страдание."

Все още не е способен да седне зад волана.

"Предполагам, че когато това се случи, ще имам много повече респект към автомобилите и никога повече няма да си позволя рисковете, които съм си позволявал."

Накрая Ивайло казва, че е решил да разкаже историята си не заради себе си, а заради останалите.

"Ако поне един човек се припознае в моята грешка и се замисли навреме, значи всичко това е имало смисъл. Животът е само един. Колкото по-бързо го разберем, толкова повече спасени животи ще има."