Днес Годеч и трите села - Комщица, Смолча и Бърля, се простиха с Милка Асенова. Стотици хора се събраха не само от селата, които тя обгрижваше с обич, но и от цялата община. Колеги, кметове, приятели - всички, които я познаваха и уважаваха.

Да се простят с Милка в църквата в село Комщица дойдоха кметът на Годеч - Радослав Асенов, зам.-кметът Надя Сотирова, председателят на Общинския съвет - Мария Владимирова, служители на общинска администрация.

Милка Асенова напусна този свят внезапно на 59 години, оставяйки след себе си тъга, но и дълбока следа в сърцата на хората.

По образование беше учителка, завършила е "Начална педагогика" в СУ "Св. Климент Охридски". В сферата на образованието е работила близо 20 години. Първо като начален учител в село Комщица по разпределение, след това в Помощното училище "Васил Левски" в Годеч, а последните години в столично училище.

През 2013 г. се връща да живее в Комщица, а в края на 2015 г. става кметски наместник.

Имах радостта да работя с нея близо десетилетие заедно, с грижа към хората и в името на развитието на поверените й села.

Толкова празници организирахме в двора на църквата в Комщица - тя винаги искаше всичко да е красиво, уютно, да се чувстват добре хората от селата й.

Никога не ми казваше Медо, както повечето. Наричаше ме Медия. Така се обръщаше към мен, така ми пишеше, с усмивка, с обич.

Помня колко сияеше на откриването на реновирания мемориал на загиналите във войните за България в центъра на село Комщица. Радваше се на новата чешма, сякаш беше сбъдната мечта. Интересуваше се от всичко, живееше с всяка промяна, която носеше радост на хората.

До последно се вълнуваше кога ще ремонтират пътя към селата. Чакаше с надежда този ден, но за жалост така и не успя да го дочака. Дребни на пръв поглед неща, но за нея те бяха част от мечтите й за по-добър живот в селата.

Милка обичаше и пътуванията. Спомням си как, докато бях на остров Лефкада, тя ми писа с радост, че и тя е била там.

През 2022 г. Милка Асенова получи от началника на Военно окръжие I степен - София,  плакет и удостоверение за проявени патриотизъм, родолюбие, отличителна инициативност и всеотдайност

Никога не пропускаше рождения ми ден. Казваше ми да не се ядосвам за дребните неща, да не позволявам на хората да ми вземат вярата в това, което правя. Винаги ме насърчаваше да надграждам себе си, таланта си и тихо ми напомняше, че светът е голям и че пътешествията ни чакат, стига да ги пожелаем.

Един от последните ни разговори беше за ремонта на пътя и за слуха, че в Смолча е видяна мечка. Смяхме се, че докато не я видим с очите си, няма да повярваме.

Кротко живя. И тихо си отиде.

Остави след себе си тишина, но и добрина, която ще помним.

Вечна й памет. Нека почива в мир!

Методи ТОДОРОВ