На 4 май - в Световния ден на пожарникаря, се покланяме пред хора като Валентин Негулов. Човек, преминал през пожари, катастрофи и животозастрашаващи моменти, но останал с мисията да помага.

От 6 юни 2002 г. Валентин Негулов е част от екипа на годечката пожарна, където служи неуморно вече 23 години. Днес е командир на екип и човек, на когото се разчита в най-рисковите ситуации. 

Преди да стане пожарникар, Валентин се е посветил на друго хуманно дело - ветеринарната грижа. 15 години Вальо работи като ветеринар в селата Голеш, Връдловци и Станянци. Завършил е ветеринарна техника в Ловеч, а впоследствие кара школата за пожарникари - тогава в Столичната пожарна служба в центъра на София.

Кариерата му като огнеборец започва в София, в Трета районна служба, където изкарва 8 години.

"По-тежките случаи от моята професионална кариера са тук, в Годеч", признава той.

Един от тях, който носи в съзнанието си, е катастрофата на разклона за село Дръмша с три жертви през лятото на 2017 година.

"Рязахме колата, за да извадим шофьора... Пълен ужас, не се забравя", споделя пожарникарят. 

Пожарникарската работа никога не дава сигурност - всяко дежурство може да се превърне в мисия на живот и смърт. Последният пожар в село Туден е пример за това – точно когато екипът пристига, избухва газова бутилка.

"Не знаеш какво те чака, всеки път е различно", казва той.

Валентин Негулов не се пита дали си струва. Той просто върви напред, защото това е дълг. Защото за него да си пожарникар не е просто професия, а мисия.