
Произходът на името на Годеч продължава да предизвиква интерес и различни тълкувания. Част от теориите го свързват със славянския корен "год", означаващ "годно място за живот", докато други търсят връзка с исторически личности или езикови трансформации, разказва историкът Нина Каралеева. Дълго време се налага мнението, че името произлиза от думата "годак", за която се твърди, че в старорумънски език е означавала малка дива свиня. В своята първа книга "Приказка за корена" историкът Нина Каралеева обаче поставя под съмнение това твърдение, като отбелязва, че въобще няма старорумънски език, а в съвременния няма такава дума.
В старобългарския има "годак" и "годънак" - т.е. годинак, на една година.
Друго мнение свързва названието Годеч с корена "год", който се среща в множество лични и местни имена в различни славянски езици, включително чешки, сърбо-хърватски и руски. В подкрепа на тази теза се посочва, че в Хърватско и в Сърбия съществуват селища с името Годеч. Историкът Борис Симеонов също подкрепя тази теория, като посочва, че името е старинно славянско и означава "годно" или "сгодно за живот място".
Съществува и друго предположение, представено от историка Лозан Киров от Туден, според което местните жители на запад от района са използвали изразите "горноречани" или "горнотечани", което с времето е могло да се трансформира в името Годеч.
В стари османски документи селището се среща под името "Кодич", като има хипотези, че това може да е свързано с името на местен хайдушки войвода или да има връзка с известния Радич войвода.
Споменава се и друго обяснение, свързано с името на стар български феодал на име Года, който е властвал в тези земи и поради което се предполага, че е възможно именно той да е дал името на селището.
Интересна народна версия е записана от ученик на Нина Каралеева от село Молак, който предава разказ, чут от своя дядо. Според него в района се разиграл драматичен годеж между молачанка и годечанин, като многократно идвали да искат булката. Хората започнали да казват "идват годежаните", а с времето звукът "ж" преминал в "ч", което довело до формирането на името Годеч.














