Бедствията са времето, когато трябва да бъдем единни и заедно. 

Най-малкото, което можем да направим в един такъв момент, е да помагаме, поне с разбиране.

За огромно съжаление ние отдавна не умеем да бъдем съпричастни. И това е потенциалното бедствие на нашето съвремие.

Пред природата всички сме равни и отговорността е във всеки един от нас. 

Фейсбук непрокопсаници и обикновени мрънкачи, които хич не са цвете за мирисане, задоволиха болното си его, окъпвайки с фекална лексика онези, които все са им виновни.

Махленските нападки, яростните обвинения и склонността да виждаме под вола теле не водят до нищо градивно и добро. 

Напротив - повличат всичко като стихийно бедствие. Издават ниска култура и откровен примитивизъм. Примитивизъм, който ни докара дотук. Който ще ни затрие от лицето на земята.

Тези прояви са виден белег на кръчмарското простолюдие, което често морализаторства във Фейсбук с коментари, в повечето случаи с повече от две правописни грешки.

И докато пишман критиците размишляват как и защо, онези - виновните, запретнаха ръкави и отидоха при хората от наводнените села. Всъщност бяха на бойна нога от нощта, надянаха ботушите и се втурнаха да отводняват залетите имоти. Но на кого му пука?!

Обикновено лелите и чичковците, страдащи от тежки комплекси, са слепи за много от собствените си (БЕЗ)действия.

По-важно е да се дава акъл дори когато липсва такъв, да се снима и алармира вместо да се върши смислена работа и заедно да преминем и през това изпитание.

Но с времето човек проумява законите на битието. Именно в такива тежки дни ние се обръщаме към литературата, която ни дава едни от най-мъдрите уроци.

В контекста на вчерашните проливни дъждове усещаме болката от Яворовата поема "Градушка", където отново за съжаление злото обединява хората.

И всички емнали се боси,
с лица мъртвешки посивели,
отиват: вечно зло ги носи
към ниви глухо опустели.
Че там жетварка бясна хала
просо, пшеница, ръж, ечмени -
безредно, зрели и зелени,
и цвят-надежди е пожнала... 

И все пак в нашето съзнание остава надеждата, че след облаците и дъжда, ще изгрее слънце и в душите ни.

Методи ТОДОРОВ