Асен Герасимов е най-новото попълнение в екипа на Филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Годеч. Макар да е едва на 28 години, младият медик вече има сериозен професионален опит, натрупан в едно от най-натоварените звена - в Спешна помощ в София. Днес той е част от екипа, който денонощно се грижи за хората в община Годеч, а паралелно продължава да дава дежурства и в столицата, за да поддържа своята подготовка и професионален ритъм.
Роден и израснал в Берковица, малкият Асен мечтаел да стане кантонер - професията, която през детските му очи изглеждала спокойна и уютна.
"Исках да стана кантонер. Когато пътувах с баща ми, минавахме покрай железопътни прелези и гледах човека, който пуска и вдига бариерите. Струваше ми се уютно - коминът пушеше, беше му топло, и си казвах: "Искам да работя като този чичко", разказва той с усмивка.
Годините обаче го отвеждат по друг път. След като завършва Природо-математическата гимназия в Монтана с много добър успех, той избира своята посока - медицината, а съдбата го отвежда на първа линия в Спешната помощ, където днес помага и спасява животи.
"Исках да се развивам в сфера, в която да разчитам единствено на собствените си знания и умения. Винаги ми е било интересно как работи човешкото тяло."
Асен завършва специалността "Лекарски асистент" във филиала на Медицинския университет във Враца. Първите му професионални стъпки обаче съвпадат с един от най-тежките периоди за здравната система - пандемията от COVID-19.
"Нашият випуск беше силно ощетен откъм практика. Затова след дипломирането започнах работа, за да наваксам - да поставям венозни пътища, да работя с пациенти, да се науча да разчитам кардиограми и да усвоя основите на спешната медицина."
Две години работи във вътрешно отделение в Берковица, а след това прави следващата голяма крачка - към Центъра за спешна медицинска помощ в София.
"София е школата за всеки, който иска да работи в спешната помощ. Там се каляваш не само като медик, а и като човек. Научаваш се да действаш уверено, защото пациентът усеща и най-малкото колебание."
След година и половина в столицата професионалният му път го отвежда в Годеч, където днес е част от екипа на Филиала на Центъра за спешна медицинска помощ.
"Във ФСМП-Годеч намерих страхотен колектив. Хората са дружелюбни и ми направи впечатление, че не злоупотребяват с телефон 112. Когато сме излизали с линейката, винаги е имало реална нужда от помощ."
Според Асен работата в по-малките и отдалечени райони носи още по-голяма отговорност.
"В София болницата понякога е на пет минути. В Годеч разстоянието се усеща и трябва да реагираш правилно още на място. Тук всяко решение тежи повече."
Въпреки отговорността, младият медик признава, че никога не се е възприемал като герой.
"Просто се чувствам на мястото си. Харесвам динамиката, защото няма два еднакви адреса и няма две еднакви ситуации. Това ме кара постоянно да мисля, да се адаптирам и да давам най-доброто от себе си."
Една лична загуба завинаги променя начина, по който гледа на професията.
"Загубих близък човек, който не поиска навреме да потърси помощ. Оттогава винаги казвам на хората - когато загубят говор, получат силна болка или усетят, че нещо не е наред, не бива да чакат. Навременното обаждане може да спаси живот."
Извън линейката д-р Герасимов е човек с много интереси. В продължение на седем години свири в духов оркестър - първо на тромпет, после на баритон.
"Музиката е безкрайна вселена. Баща ми е музикант и мечтаеше да поема по неговия път. И до днес се шегува, че съм избрал медицината вместо музиката, но се радва, че съм намерил своето призвание."
Другата му голяма страст са часовниците.
"За един медик часовникът не показва просто часа. Той измерва времето, за което трябва да приложиш медикамент, да проследиш състоянието на пациента или да извършиш дадена манипулация. Оттам се роди и интересът ми към тях."
Обича още стрелбата със спортно оръжие, карането на АТВ и високите скорости.
"Всички тези хобита изискват спокойствие, концентрация и контрол - качества, без които не можеш да работиш в спешната помощ."
Най-голямата му опора е семейството. Съпругата му също е медицински специалист - клиничен лаборант, а малкият им син Мак е човекът, който осмисля всяко негово прибиране у дома.
А когато го попиташ какво най-много го впечатлява в медицината, Асен не се замисля:
"Човешкият организъм е огромна и изключително сложна система. Колкото повече научаваш за него, толкова повече разбираш колко малко всъщност знаеш."
"Винаги са ми били интересни очите на хората. Те изказват много неща - понякога могат да покажат болест, състояние, емоция. Човек може да разбере много само като погледне", категоричен е той.
Методи ТОДОРОВ
