Много големи са измеренията на понятието народни будители. Това са хора, призвани на сеят с широка ръка семето на знанието, просветата и културата. Призвани и всеотдайни са народните будители, чийто празник честваме на 1 ноември всяка година. Първенство сред тази иначе скромни труженици държат учителите и академичната общност.

И нашият малък град може да се гордее с народни будители. На днешния празник се спираме на доайена на учителите в град Годеч – Димитрина Христова. Току-що отишъл нейният имен ден – Димитровден. Сега пък излиза насреща му един сравнително млад празник, но наситен повече с идеи и размисъл за усъвършенстването на човешката личност, която се изправя пред електронизация на човешко мислене.

Но кой годечанин не познава прогимназиалната учителка по български език и литература – Димитрина Христова. Като че ли тази всеотдайна и любвеобилна учителка е родена за този важен предмет. Целия си съзнателно-творчески живот тя посвещава на родния език и родната литература. Не само ги обича, но притежава редица дадености, които омагьосват нейните ученици и ги карат да учат наизуст Ботевите, Вазовите, Яворовите, Вапцаровите поетични бисери…

Димитрина Христова навлизаше дълбоко в душите на ученическите сърца, като ги омавайше и с хубостта си, и с нежния си тон, и с майчината обич, и с вярата си в тези ученици, които таят в душите си скритите възможности и дарования, стига да се намери "зелената пръчица" на Лев Толстой, за да ги извади наяве. Тази скромна учителка, за радост, държеше постоянно тази пръчица в ръцете си и успяваше да предразположи учениците си към творчески изяви в нейния кръжок по художествено слово. Тя палеше кръжочниците със своите програми, с методически верните ходове на подготовка и изява на участниците в редица литературни и културни тържества не само в Годеч, но и в околните селища.

Реших да посетя веднъж моята колежка по литература на една от репетициите на кръжока й по художествено слово, защото в този кръжок беше привлякла като магнит и нашите двама ученици – Кирил и Методий.

Каква голяма изненада по време на моето посещение! Наслушах се на любезни обръщения към кръжочниците, сред които имаше и хора от гражданството. Вярата във възможностите на всички беше основният метод на учителката, следваха и други сигурни методи: личният пример и обаяние на литературата, режисьорското й умение,сериозният тон в най-напрегнатия момент, постоянното весело изражение на лицето й и никакъв тон на обида и подценяване. На страничния човек започва да му се иска вече и той да бъде в кръжока. И накрая какво мислите стана, след като бе сглобена цялата програма. Кажете!

На една от масите в репетиционната зала на читалището Димитрина Христова извади от една бяла бохча голяма тепсия с домашна баница и се обърна към всички кръжочници:

- Мили самодейци! Понеже се справихте отлично с нашата обща работа днес, ще ви почерпя с домашна баница. Заповядайте!

Честит празник, уважаема госпожа Христова! Още си спомням този изненадващ момент от Вашата работа. Прекланям се пред високата Ви творческа личност на народни будители. Прекланя се и цялото ми семейство! Бъдете здрава и вършете само добри дела – както досега, защото добротата е вашата същност!

Първан Милчев специално за "Актуален глас"