На 27 май почитаме хората, които пристигат първи в най-тежките моменти - медиците от спешната помощ.

В Годеч този ден неизменно връща един спомен - за фелдшера Емил Петров. Името му и днес се носи от уста на уста, а за мнозина той остава човекът, който винаги намирал решение, когато надеждата изглеждала малка.

Макар вече да не е сред нас, името му и до днес се произнася с уважение - както от негови колеги, така и от пациенти, които го помнят като изключителен професионалист и човек с огромно сърце.

Сред признанията за професионализма му остава и участието му в състезание за фелдшери в Благоевград, където Емил Петров се класира на второ място в цяла България.

Емил Петров е роден през 1956 година. След като завършва гимназията в Годеч, продължава образованието си в София, където учи за фелдшер - професия, на която посвещава живота си.

До 2000 година е част от филиала на Спешна помощ в Годеч, където печели доверието на поколения пациенти. По-късно работи в практиката на д-р Оля Митева и д-р Емил Костадинов, като поема грижата за жителите на селата Гинци и Голеш. В последните години от професионалния си път работи в медицинския кабинет в мина "Станянци", където продължава да помага на хората до последно.

През 2019 г. си отива от този свят на 63-годишна възраст.

Колегите му от Спешна помощ и днес говорят за него с респект.

"Каквото кажеше, се потвърждаваше като диагноза", спомнят си те. Разказват, че умеел да се справя с всяка ситуация - поставял катетри, обработвал рани, шиел, реагирал бързо и уверено, а пациентите често го търсели лично, защото му имали доверие.

Според близките му колеги Емил Петров никога не спирал да учи - четял, интересувал се, усъвършенствал се и натрупвал знания в движение.

"Беше невероятен човек и професионалист", казват хората, работили рамо до рамо с него.

Днес по-младите жители на Годеч може би не познават името му, но по-възрастните продължават да говорят за него с признателност. А за колегите му той остава пример за отдаденост, човечност и професионализъм.

Методи ТОДОРОВ