България отбелязва 149 години от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари 1873 г. в покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата.

Васил Иванов Кунчев, както е записан в църковните регистри, е легенда и днес. И макар да знаем много за живота и делото на Левски, особен интерес буди престоя му в Годеч. 

За него подробно пише историкът Нина Каралеева в книгата си "Приказка за корена".

"По комитетски работи двамата с Матей Преображенски били в София и околните села. Една привечер дошли в Годеч. Спрели до Голема чешма, където сварили жена да налива вода. Запитали я къде може да пренощуват и тя ги завела вкъщи, след вечеря и открили кои са, за да не се безпокои. Тя се притеснила за сигурността им и цяла нощ обикаляла двора и ги пазила. По-късно нарекли жената Рада Селска. На другия ден се срещнали с прогресивно настроените Димитър Паунов, Раденко Станулов, Йота Славин (Топал Йота) и още двама. Срещали се с билколечителя Киро Тошин и клисаря Генко. Според други отец Матей и Левски ходили в църквата при поп Младен. Жители на село Туден говорят, че идвали в селото и в кръчмата имали разправия с един турчин. Наскоро турчинът бил убит.", разказва Нина Каралеева. 

"В дните на османската робия една вечер в хана на Младен Каралейн се озовал дрипав калугер. Попитал за поп Младен. Рекъл, че дарения за манастир събира. После сами двамата с попа разговаряли дълго в малката западна стая на хана. Гостенинът преспал там и още в зори напуснал селото... Това бил Левски. От кога се е познавал с поп Младен не се знае. Хората говорели, че свещеникът събирал пари уж за нов манастир, а по-късно разбрали, че парите са дадени за народното дело подето от великия Апостол на свободата. До уреченото място поп Младен ги препратил по Рада Селска, смела годечанка. Когато турците научили, че тя без тяхно знание е напускала селото я  арестували. Били я и я мъчили, но тя нищо не им казала. Със застъпничеството  на тогавашния кмет Киро Манов Киримов от махала Трап, турците я освободили."

"Левски повторно идвал в хана „ .... за да научи докъде са подготвени хората и какви средства са събрали."

По този въпрос пише и Григор Рашов. Той предава разказ на Георги Балабанов:

"В люта зимна нощ Дяконът пристигнал в Бучин проход и похлопал на вратата на Хаджи Цено. Идвал от манастира в Искрец. На другия ден в хана се събрали десетина едри здравеняци и сложили началото на местен комитет. По някое време нахълтали заптиета, които следвали Дякона още от Искрец. Левски скочил през прозореца и се укрил в плевника. Не го намерили и отпътували за Годеч. Зад хана имало голям двор с яхър, склад и други  постройки. Над склада била малка стаичка , в която се укривал Левски когато преминавал оттук.

Селяните помнят, че той е играл хоро на селския мегдан в Бучин проход.

"Отсреща, в кръчмата на дядо Доце, Левски бил в една одая на горния етаж, а доле турците пиели и се готвели да претърсват. Подушили били, че той се крие там. Тогава кръчмаря се сетил, та му изпратил по един от своите хора трионче, за да пререже дървените пръчки на прозореца и да се скрие в близката гора. А за да не разберат турците какво става, пратил друг свой човек в мазето да набива обръчите  на каците, та да не се чува шумът от триона. И така Левски избягал."

Васил Иванов е директор на селското училище в Бучин проход и решава да остави писмен надпис, за това, че Дякона е идвал там. Построява чешма, на която поставя барелефа му, изработен от склуптора Иван Фунев и пише „И тук е Левски бил и тук е вода пил”. Съдбата на старата чешма не е известна, по-късно е направена нова със същия надпис.

"Близо две години големият приятел на В. Левски – Матей Преображенски (Миткалото) води чета, която контролира пътеките от прохода Св. Никола до връх Ком и отсяда в Разбоишкия манастир. Когато е в Белградската легия, Левски е ранен. Няколко месеца престоява в този манастир, за да се лекува. Матей е известен лечител и вероятно той го завежда там. През 1863 г. след голямото сражение при манастира Миткалото напуска нашия район и застава плътно до Апостола. Левски  минава по пътя от София през Чепъна, слиза до Мургаш и от там към Разбойшкия манастир и по цяло Нишавско към Белград. Турците разбират и поголовно секли и палили вековните дървета и поятите. Крие се в хралупите и при овчарите. Това разказват местните селяни на децата си."

"Вярвам, че Левски не е подминал нашия край, искам да е така, защото това е човекът – легенда, името с което всички се гордеем, името което в най-трудните за нас времена ни дава надежда и самочувствие", завършва Нина Каралеева.