Всеки първи – знаен и незнаен, се бута за общинския гювеч. Абсурдни кандидатури вадят очите на обикновения годечанин, принуден да слуша още по-абсурдни и нелепи обещания за правда, за правда и за свобода. За справедливост и прозрачност.
Абсолютно неуважение към клетите избиратели – разкъсани от противоречи муцуни с още по-противоречиво минало. Липсва им някак капацитет, знание и ценности. Без ясна програма и приоритети.
Ще ме извинете, но болшинството от тях са абсолютно неразпознаваеми. Драгите лидери наясно ли са как се лансира една личност, слабо позната на народа?! Половината от тях никога не са били активни в обществения живот. Кракът им не е стъпвал на обществено събитие, без значение от посланието му, камо ли да го оглавят или поведат.
Освен че трябва да бъдат открояващи се от масата – като видни общественици и родолюбци, трябва да бъдат и експерти в своята дейност. За да могат да бъдат полезни, да допринесат с експертността си. Да имат някакъв престиж и да се радват на подкрепата на хората, които да ги припознават като носители на промяната.
А когато си неразпознаваем за обикновения избирател, когато не си допринесъл с нищо за развитието на града и не си деен в социалния живот, а в същото време драпаш за общинския кокал и йезуитски се кълнеш, че ще служиш на хората и ще подобриш живота им, е меко казано лицемерно и подло.
Не е ли най-важно да бъдеш откровен и да гледаш достойно гражданите в очите, а не да ги мамиш, като пробутваш „програмата“ си, опакована в лъскав целофан и маскирана като зрелище. Да накараш публиката да те види. По фарисейски.