Международният ден на акушерката - 5 май, идва с горчив привкус в България.

Докато светът се прекланя пред жените, които помагат за първия дъх на всяко бебе, у нас тази професия е подценена, недофинансирана и все по-рядко избирана от младите хора.

21-годишната Любомира Кирилова е от Годеч и учи за акушерка в Медицинския университет в София.

Вече трета година тя върви по пътя към професията, която мнозина днес избягват. В момента практикува в болница "Света София", а през годините е била и в други столични лечебни заведения. Все още няма право да изражда бебета, но присъства на раждания и участва активно в първите грижи за новороденото.

Още в 9-10 клас Любомира решава да поеме по този път.

Любовта към биологията и усещането, че помага за сътворяването на живот, я карат да избере една от най-благородните, но и най-недооценени професии у нас.

"Малко хора се насочват към акушерството, защото виждат колко е трудно - 12-часови дежурства, ниски заплати, а понякога и пълна липса на признание", казва тя.

И сега, когато е на прага на четвъртата, последна, година, Любомира вече има ясно начертан път - от септември започва стаж и работа като акушерка. С ръце, готови да поемат новия живот.