На 5 юли българската полиция отбелязва своя професионален празник - денят, в който обществото отдава заслужено признание на хората, които ежедневно се грижат за реда и сигурността. По този повод "Актуален глас" ви среща с двама достойни служители на реда - младши автоконтрольор Валентин Павлов и старши полицай Владислав Иванов. И двамата работят в Районно управление - Сливница, а съдбата и професията често ги събират на едни и същи дежурства.
Валентин Павлов е родом от Годеч и вече близо две десетилетия е част от системата на Министерството на вътрешните работи. Кариерата му започва през 2004 година в "Охранителна полиция" при РУ - Годеч, преминава през криминалния сектор, а впоследствие се посвещава на работата в "Пътна полиция".
Верен остава на РУ Годеч до закриването му през 2022 година - решение, което слага край на една епоха, но не и на отдадеността му към професията. След закриването на районното управление, Палов продължава пътя си в РУ Сливница, където и днес защитава закона с присъщата му принципност и дисциплина.
Колегите му го описват като принципен, дисциплиниран и респектиращ полицай, който не прави компромиси с правилата. За него законът и моралът вървят ръка за ръка, а пътната безопасност е не просто работа, а лична кауза. "Никога не бих направил компромис с шофьор, седнал зад волана след употреба на алкохол. Превенцията винаги е по-важна от наказанието. По-добре да предотвратиш трагедия, отколкото после да броиш жертвите", казва Павлов.
През годините той е станал свидетел на безброй ситуации - както леки инциденти, така и тежки катастрофи, завършили с човешки трагедии. "Само лошите случаи се помнят... Имало е и добри, но те не остават в съзнанието", признава полицай Павлов. Не го напуска усещането, че именно човешкото безразсъдство и липсата на уважение на пътя са в основата на много от тези трагедии. За него промяната трябва да започне от съзнанието и културата на всеки участник в движението.
Старши полицай Владислав Иванов е по-нов за Годеч, но вече местен - живее в града. В системата на МВР е от февруари 1999 година. Започва професионалния си път във Второ РУ на СДВР, а първият сериозен случай, с който се сблъсква, остава незаличим спомен - спасен живот на жена при тежък семеен скандал.
"Още помня как хванах кърпа, натиснах раната на шията, слизахме по стълбите, цялата кърпа стана в кръв...", спомня си той. Жената оцелява благодарение на бързата му реакция и самообладание - прорязаната артерия е могла да се окаже фатална, ако не беше намесата му. Именно този случай бележи посоката на живота му и затвърждава избора му да остане в редиците на МВР.
Следват години, изпълнени с предизвикателства. Иванов преминава през сектор джебчийство и кражби в криминална полиция в СДВР, работи 11 години в "Пътна полиция" към СДВР, а после още пет години в Специализирани полицейски сили. Там животът му преминава в динамика - охрана на масови мероприятия, футболни мачове, протести. Бил е раняван, притискан от тълпи, но никога не е помислял да се откаже. "Полицаят живее в динамика - или го приемаш, или си тръгваш", казва с усмивка Владислав Иванов.
След службата си в Специализираните полицейски сили Владислав Иванов продължава професионалния си път в Районно управление – Костинброд. Следват четири години работа в РУ - Годеч. След закриването на районното управление се връща в София и работи в СДВР, включително и в Първо районно управление - едно от най-натоварените в столицата.
От година и половина Владислав Иванов е част от екипа на Районно управление - Сливница, където продължава да носи униформата с чест и отговорност, отдаден на мисията да бъде в услуга на обществото.
И Валентин, и Владислав са различни характери, но ги обединява едно - вярата в смисъла на професията. Не се оплакват от трудностите и не търсят признание, но са горди, че носят униформа и са част от отбора, който стои зад реда и сигурността. Благодарни са на своите колеги и ръководство, защото, както сами казват: "Сам не можеш да направиш нищо, това е отборна работа."
Днес, когато българската полиция празнува своя ден, двамата служители от РУ Сливница са живото доказателство, че зад всяка униформа стои човек - със своята история, своите битки и своето място в обществото.
Методи ТОДОРОВ