На 19 октомври почитаме паметта на всебългарския небесен покровител – преподобни Йоан Рилски Чудотворец, и отбелязваме Деня на българския лекар.
Д-р Нина Александрова е един от лекарите – гордост за Годеч.
Посвещава целия си живот на професията, която не е детската й мечта. Голямата й страст е археологията. Срещата й обаче с една интересна жена – д-р Татяна Пузанова, съпругата на руския посланик у нас, преобръща нещата на 180 градуса. Именно тя успява да убеди 10-годишната тогава Нина, че нейното призвание е да бъде лекар.
Година по-късно, благодарение на много труд и упоритост, Нина Александрова е приета медицина в Москва. Там има студенти от цял свят, обучението е на завидна висота. Благодарение на студентските бригади опознава Грузия, Армения, забележителни градове като Самарканд, Санкт Петербург и др.
„По време на следването не съм мислила за конкретна специалност. Когато в последните години си идвах през ваканциите в Годеч често ходех в болницата, където по това време хирург беше д-р Тонев. Той ме запали по хирургията и след като завърших, записах отново в Москва тригодишна специализация по хирургия. Там попаднах в отделението по жлъчно-чернодробна хирургия“, разказва лекарката през 2006 г. в интервю пред „Годеч днес“.
След 9 години следване и специализация в Москва д-р Нина Александрова се връща в България и започва работа в хирургията на Окръжна болница. Там се учи от професорите Киров и Пожарлиев. След 6 години МВР болница обявява конкурс за нови кадри. Нина се явява и заедно с още една колежка са приети. Вече 34 години те отстояват женското лоби в хирургията на болницата.
Всеки ден преминава непредвидимо. В много напрежение, операции, тичане, прегледи и неизбежното и досадно писане.
„Почти всеки ден оперирам. И всеки ден е различен, никога нищо не се повтаря и точно това разнообразие ми харесва. Хирургията е трудна професия, защото никога не знаеш какво ще се случи, какво ще видиш, когато направиш разреза. Винаги трябва да очакваш неочакваното. Понякога най-леката на пръв поглед операция може да се окаже най-сложната и да ти поднесе изненади, защото най-много аномалии се срещат в жлъчно-чернодробната хирургия“, обяснява пред Елена Рангелова тя.
„Започваш винаги в 9, но никога не знаеш кога ще свършиш. В определени случаи операцията е лека, но оперативният период се оказва доста по-труден. Този процес е комплексен, в него участват много хора и всеки носи своите отговорности. Това е професия за силни хора, нейната специфика неминуемо ги прави такива. Ние сме прями, директни. Тук завистта и лицемерието просто не виреят. Не че не попадат и такива хора, но с времето те отпадат“, категорична е д-р Александрова.
Днешната хирургия е скъпа професия и изисква много средства. Тя с радост констатира, че хирурзите почти са забравили да оперират язва на стомаха, защото тя вече се лекува консервативно. Със съжаление обаче отбелязва, че са се увеличили онкологичните заболявания и тези на щитовидната жлеза и то при младите хора. Причините са комплексни, но на първо място това е стресът.
Тежко приема смъртта на пациент. Новите тенденции са да се казва истината на пациентите дори когато тя е жестока. Професията рано я е накарала да помъдрее, да определи своите приоритети в живота и да се стреми да накара пациентите да осмислят своите. Това са истините, че човек не трябва да е алчен, да иска прекалено много от живота. Трябва да цени здравето си, защото едва когато дойде в болницата, вижда колко болка има, колко къс и скъп е животът, как в един момент всичко може да се срине и загуби смисъл. Тогава дава мило и драго да се спаси, но понякога е твърде късно.
Въпреки трудностите не съжалява, че е посветила живота си на медицината. И ако трябва отново да избира, пак ще я избере.
Голямата й страст е природата. Обича и морето, но планината й е на сърцето. Всяко свободно време излиза в Балкана. Там се разтоварва и зарежда с енергия. Любимата й планина е Пирин – сурова и предизвикателна, за силни и смели хора, каквито са всички в планинарската група. Разбира се, не минава и без екшъни. По време на преход срязва крака си на каменен ръб, остър като бръснач, и сама зашива раната си. Друго премеждие им се случва, когато гръм пада на метри от тях. Нина е запалена и по речния риболов, но не от тези, дето седят с часове край някой вир или блато и чакат слука. Тя обича движението и ходи с въдицата по реката.
Нина има и още една любов, за която малко хора знаят – операта. Обиква я в Москва. Именно там има щастието да се запознае с големия български бас Николай Гяуров, който се оказва също запален въдичар. Благодарение на него присъства на концерта на Миланската скала в Болшой театър.
Нина има богата библиотека с български, руски и световни класици.
Безспорно най-голямата радост и удовлетворение й носи нейната дъщеря – Петра.
26-годишната хубавица е магистър-фармацевт от СУ „Св. Климент Охридски“ и работи в Агенцията по лекарствата, като успоредно с това следва и втора магистратура „Управление на клинични изпитвания“ в Медицинския университет.