В смутните години на Средновековието опазването на християнската вяра често е срещало предизвикателства. В различни краища на страната монаси-отшелници търсели непристъпни местенца в скалите, където се отдавали на пост и молитва. Така живописната долина на река Нишава се превръща в духовно средище в Западна България. А край един от нейните меандри се изгражда Разбоишкият манастир, разказва популярният журналист от Нова телевизия – Ники Василковски.
Намираме на GPS картите годечкото село Разбоище и оттам поемаме на запад, разказва Василковски. Пътеката е широка, отъпкана и добре маркирана. След около 30 минути спокойно ходене излизаме високо над ждрелото на река Нишава. Оттук ясно виждаме криволичещата жп линия към мина „Станянци”, покрива на малкия манастир в долината и красивата бяла фасада на скалната църква „Въведение Богородично”.
Три пъти опустошаван назад в годините, днес манастирът е заспал в тишина. След дълго време в забрава, в средата на 20 век, светата обител станала дом на три монахини, запалили огъня на вярата, който гори и днес. Пресичаме манастирския двор и минаваме по моста над Нишава към подножието на склона. Оттам нагоре пътеката ни води по каменни стълби към изградената в скалите църква „Въведение Богородично“.
Според една от легендите за построяването на храма – първоначално монасите били решили да вдигнат църквата в основата на склона. Денем строяли, нощем всичко падало. Света Богородица се явила на един от монасите и му казала да съградят храма горе в скалите.
Църквата е добре поддържана. В почивни дни или празници обикновено гъмжи от вярващи, дошли да разпуснат сред очарователната природа в района, да разгледат светинята и да запалят свещ.
Завладени от магията на пробуждащата се пролет, поемаме към друго, също толкова привлекателно кътче в тази част на Стара планина. На половин час ходене от село Разбоище или на няколко минути с автомобил по черен път намираме Букоровския манастир „Свети Георги”, единственият в страната с 5 залепени една до друга църкви.
Оттам прекосяваме поляната и след минути чуваме шума на малко познат, но изключително красив водопад. Пътеката надолу е стръмна и в кално време доста хлъзгава. Под скалите обаче попадаме в приказната прегръдка на водопад „Котлите“, известен още като „Водопадът на Дракула“. Внушителното 30-метрово произведение на природата няма нищо общо с митичния образ на кръвожадния вампир, а просто е разположено по поречието на река Дракул.
Обикновено водопадът е пълноводен след дъждовен период, най-често напролет.
В сухата част от годината реката със страшното име едвам клокочи между камъните, а Котлите замлъкват. След поредния пролетен дъжд обаче водопадът е незабравима гледка, която оправдава усилията човек да се добере до него.