Само на 19 години, Елиза Аспарухова е на път да прекоси половината свят, за да сбъдне една мечта, родена съвсем случайно.

Дъщерята на началната учителка от Годеч - Павлина Веселинова, и бившия началник на ГПУ Годеч - Драгомир Георгиев, ще учи китайски език във Втория пекински университет за чуждестранни науки - един от най-престижните университети в Азия.

"През март 2022 г. просто исках да започна още един чужд език. С английския вече бях напред, но майка ми каза: "Избери нещо по-различно". Колежка й беше споменала за китайския и аз си казах - защо пък не?", разказва Елиза.

Баща й й намира школа по китайски език, а младото момиче се впуска смело в света
на сложните йероглифи.

"Беше ми супер интересно! Всичко е различно от европейските езици. Всички ме предупреждаваха, че е трудно и ще се откажа, но точно това ме мотивира да не
спирам", признава Елиза.

Първата дума, която научава, е "ни хао" - здравей. Оттам нататък решението й е категорично - ще кандидатства в университет в Китай.

След две години усилена подготовка Елиза кандидатства чрез Институт "Конфуций" в София и във Велико Търново. Изискването на изпита е 210 точки, тя постига точно 210.

"Гледаха и дипломата ми, беше голямо чакане. Цяло лято не знаех дали съм одобрена и дали ще имам стипендия", няма да забрави Елиза.

През това време дори се записва в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", специалност "Български и китайски език". Но само два дни след като се премества в Пловдив, получава дългоочаквания имейл от Пекин.

Елиза ще замине след броени дни и ще остане в Китай пет години. Ще живее в общежитие за чуждестранни студенти в кампуса на университета.

"Имам приятелка, която вече учи там трета година, и мой учител от школата - Майк. Той преподава в същия университет и е като втора бащинска фигура за мен - ще ми
помага, когато пристигна", разкрива 19-годишната годечанка.

Преди година Елиза е била в Пекин на двуседмична екскурзия.

"Беше като да се пренесеш 100 години напред в бъдещето. Всичко е толкова
подредено, чисто, технологично… Когато си тръгнах, единственото, за което
съжалявах, беше билетът за връщане", смее се Елиза.

Сега подготовката за заминаването върви трескаво - документи, билети, визи.

"Ще ми е тежко, ще ми липсват родителите и приятелите. Но най-много - котаракът ми, той е на 9 години. И киселото мляко - такова като нашето няма никъде", признава тя.

"Постигнах това, което исках. Беше трудно, но си струваше. Сега започва новата глава
от живота ми", казва Елиза преди заминаването си.