В разгара на пожарния сезон, когато десетки екипи в страната се борят с пламъци, обхванали гори и ниви, думите на пенсионирания пожарникар от Годеч Евстати Симеонов звучат болезнено актуално. Ецо, както го познават всички, посвети 35 години от живота си на борбата с огъня.

"Започнах през 1983 година, веднага след казармата. От дете обичах тази професия. Като ученик бях в клуба "Млад огнеборец" в училището", спомня си Евстати.

През 2015 г. се пенсионира, но мисълта за професията не го напуска и до днес.

"10 години съм пенсионер, но все едно съм в отпуска. Като чуя сирената, настръхвам", не крие 63-годишният годечанин.

Първият му голям случай е още в началото на кариерата му - пожар в сеновал в село Мало Малово. Друг случай, който го бележи, е мащабният пожар във вилната зона на квартал "Додовица", по пътя за Мерудая.

От тежките случаи в кариерата му е и пожарът в ресторант "Балач".

"Докато гасихме бутилките с газ избухваха една след друга. Бяха затрупани с жар, не се виждаха", спомня си Евстати.

Сред случаите, които никога няма да забрави, са пожари и критични инциденти с човешки жертви. Едни от най-тежките му спомени са от село Туден.

"Имах няколко случая с опечени хора. Това не се забравя. Такива гледки остават в съзнанието за цял живот", разказва Евстати, а гласът му леко потреперва.

Според него критиките към системата са оправдани, но не и към хората на терен. Новата техника често не е пригодена за специфичните условия в планинските райони.

"Обществото ни обвинява, а ние също страдаме. Работим със стара техника - ЗИЛ-ове от социализма. Но те вършат работа тук, в нашия район. Новите камиони не могат да минават по тези пътища", споделя Ецо.

Според него проблемите в пожарната служба са от десетилетия. Разказва, че по негово време екипировката често е била лична инвестиция.

"Още по мое време сами си купувахме ботуши, якета. Качественото облекло винаги е било дефицит", не крие той.

Относно последните повишения на заплатите в системата, Симеонов е категоричен:

"Колегите заслужават всяка стотинка от заплатите си. Даже са малко. Даваме всичко от себе си - време, сили, здраве, понякога и живот", казва той.

"По мое време имаше много доброволци, много служители на Горското. Имаше и гасачески групи, които активно помагаха при пожарите", споделя пенсионираният пожарникар. Той подчертава, че сътрудничеството между професионалистите и доброволците е било ключово за справяне с огнените бедствия.

Като причина за повечето пожари той сочи човешкия фактор.

"Най-често причината е човешката небрежност. Един фас, огън в гората, и всичко пламва", разказва той.

Днес Евстати Симеонов живее по-тихо, но сърцето му още тупти в ритъма на сирените.

И макар вече да не носи каска, в ума му ехтят спомени от стотици битки с огъня.

"Не съжалявам за нищо. Това беше моят живот", казва Ецо.

Методи ТОДОРОВ