Преди седмици Емил Сергиев и неговият внук, който му носи името, бяха застанали пред паметната плоча на Вапцаров. Поздравихме се и разговорът започна…
Знаеш ли, Емо, че текстът „Животът на Вапцаров в Годеч” има хиляди преглеждания за по-малко от 30 часа?
– Много се радвам. С моя внук Емо подготвяхме статия за в-к „Над 55” – “Не, сега не е за поезия”, написа Вапцаров в Годеч”. Искахме във вестника да се появи ръкописът на стихотворението. Предоставяме го и на вас (на снимката горе).
В дома музей “Н. Вапцаров”в София литературният историк Катя Зографова разреши да снимаме, каквото поискаме. Ето малка част от снимките.
В музея има и вещи, които Вапцаров е ползвал в Годеч, а също така и снимки от Годеч… Катя Зографова изяви желание да дойде в Годеч и с удоволствие ще разкаже още за Вапцаров. Ще покаже и снимки от мястото, където е бил интерниран. Някои са правени от него…
Животът на Вапцаров е свързан с Годеч. Какви ли спомени пазят тези, които са го познавали? Ти знаеш ли нещо?
– Скоро научих от Костадин Гроздев, съпруг на нашата певица Стамболка Генадиева, че нейният баща често е канил у дома си Вапцаров. Тогава семейството на Генади е живяло близо до МТС-то. Вапцаров му е помагал в ковачницата. Често пъти е обядвал у тях. Някой донася това в полицята и Генади е бил привикан и бит…
Вапцаров е сред най-превежданите поети по света. Неговата поезия успя да се пребори с превратностите на времето. Не е ли всъщност това поетът на „новото време“?
– Да, това е. поетът на „новото време”, творецът, дръзнал да разговаря с Историята, работникът, певецът на машините и „простата житейска драма”. Искам само да подчертая, че не ценим своите герои. През 1952 г. Вапцаров посмъртно е удостоен с награда за мир на името на Пабло Пикасо. Предложен е за тази награда от Долорес Ибарури. Получава я майката на поета. Сумата е значителна. Баба Елена предава парите на ТКЗС-то в Банско – да закупят трактор. След малко се връща и си иска бохчата, с която били увити парите…
Още нещо интересно за Вапцаров?
– В архивите на полицията се пази едно строго поверително писмо, изпратено лично до Гешев, от полицейския началник в Годеч. В него пише, че „лицето Никола Иванов Вапцаров се завръща в София. Същият е крайно опасен и трябва да бъде поставен под строг надзор!” След шест месеца Вапцаров е арестуван и осъден на смърт чрез разстрел… Войникът, който трябва да стреля във Вапцаров, затваря очи и тогава натиска спусъка… Вапцаров е ранен в рамото! Жив е! Кой стреля повторно в него, е спорно. Но след години командващият разстрела, капитан Радев, се самоубива.
Защо Вапцаров боготвори Яворов?
– Яворов често гостува в Банско у Вапцарови. Той е първият поет, който Вапцаров среща. Често разказва пред приятели, че го е учил да произнася думата „револвер”, вместо „леволвел”. Вапцаров не само е обичал да рецитира стихове на Яворов, но и ранните му творби са повлияни от неговата поезия. Не случайно смъртната маска на Яворов стои и днес, окачена на стената в спалнята в дома музей на Вапцаров в София.
Защо през последните години преоценяват Вапцаров?
– Идеалът на Вапцаров за социална справедливост дразни лъжедемократите, забогатели за сметка на обеднелия до крайност народ. Макар разтрелян преди 75 години, той продължава да е опасен за тях с примера на своя живот и саможертва… Той е духовен кумир за млади и не съвсем млади хора, защото „НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ!”
И един въпрос към малкия Емо: Какво ново научи за Вапцаров?
– Дядо ме запозна с Мая Вапцарова и с артиста, който изпълнява ролята на Вапцаров в един неин документален филм за поета. Той ми каза, че всяка година, вече пет пъти е ходил в Годеч с велосипед. Много му харесва боровата гора в центъра. И това, че е чисто… На 23-и юли на Гарнизонното срелбище един дядо ми показа книжка с размерите на кибритена кутия със стихотворението „Вяра’’ на 29 езика! Издадена е през 1968 г. по случай Световния фестивал на младежта и студентите, провел се в София. Това е тя.
Интервю на Методий Кирилов