Замисляли ли сте се колко застрашаваща живота ни е избуяващата ежедневно простотия и примитивизъм?! Давате ли си сметка какви тотални идиоти живуркат между нас, а ние кротко ги толерираме, като им осигуряваме блестящ комфорт?

Мине се не мине ден и някой селски нехранимайко се извиси в своята житейска агония. Последният случай е от онзи ден, 10 октомври, когато в РУ на МВР Годеч е подаден сигнал за откраднати четири камери за видеонаблюдение в село Гинци, общинска собственост. Извършен е оглед на местопроизшествието от служители на полицията и по случая е образувано досъдебно производство.

Че не сме хора, не сме. И подобни подвизи го доказват всекидневно. Крадем камери, за да си ги бием в главите, обръщаме уличните кофи за боклук, чупим парковите пейки, рушим осветителните тела.  Щот’ ни е гот.

Страшно е, приятели. Чудовищни времена настанаха. „По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака, засега си остава простака.“ Казал го е големият Радой Ралин, не аз.

Вече не ми е тъжно, смешно ми е. Какви претенции въобще можем да имаме, като нямаме една едничка обща култура, да не говорим за някакви духовни ценности. Искаме това. Онова. Трето. Пето.

Пълни неандерталци.

Следващия път, когато ви присърби егото, пръснете на части кухненската лампа, натрошете тоалетното казанче, нашарете с маркер ключа на лампата, ама ВКЪЩИ.

Ей така, просто за кеф. 

Методи ТОДОРОВ