Има дати, които не просто остават в календара. Те разрязват времето на две. Такава дата за България е 13 март 2020 г. Петък. Ден, в който страхът от COVID-19 спря да изглежда като нещо далечно, което виждаме само по новините. Пандемията вече беше тук - в домовете ни, в училищата, офисите и болниците. На този ден Народното събрание обяви извънредно положение на територията на цялата страна, считано от 13 март до 13 април 2020 г.
Само два дни по-рано - на 11 март 2020 г., Световната здравна организация обяви разпространението на COVID-19 за пандемия. Така светът навлезе в криза без ясен хоризонт и без готов сценарий за изход. България не остана встрани. Изведнъж думите карантина, изолация, дистанция и забрана станаха част от всекидневния език.
В рамките на часове животът започна да се променя. Училищата затвориха и преминаха онлайн. Театрите и кината изгасиха светлините. Ресторантите и баровете спряха работа. Улиците на градовете опустяха. Хората започнаха да се поздравяват от разстояние - през прозорци и врати.
Пандемията постави на изпитание здравната система, икономиката и обществото. Хиляди фирми спряха работа, цели сектори останаха без приходи, а медиците се оказаха на първа линия в битка с непознат вирус.
Шест години по-късно споменът за онзи петък 13-и остава жив - с празните улици, дистанцията между хората, постоянните брифинги на здравните власти и маските, които постепенно се превърнаха в част от ежедневието.
Пандемията остави тежки последици. Хиляди загубиха близки. Обществото преживя дълъг период на страх, ограничения и разделение. В същото време кризата показа и друго. Колко бързо светът може да се промени. И колко крехък се оказва редът, който хората приемат за даденост.
13 март 2020 г. остава дата, която напомня колко бързо може да се промени светът. А шест години по-късно - тази година, 13 март отново се пада в петък.
