Преди няколко дена внезапно почина госпожа Юлия Методиева – моя учителка по математика, класен ръководител и колежка от гимназията в Годеч.
Математиката не е била силния ми предмет в училище, но това не ми пречеше да усетя добрата душа на госпожа Методиева. Очите й излъчваха дълбочина и топлота, а усмивката й непринуденост и детска чистота.
Не си спомням да е обидила някого. Тя беше сред строгите учители, но никога не говореше назидателно. Така в моите представи се очерта образът на един широкоскроен, дисциплиниран и подреден човек.
По-късно имах удоволствието да бъда неин колега. Усещах артистичността й, силата на нейния хумор и звънкия й смях, който още отеква в мене.
Много пъти сме разговаряли, но не си спомням дали й благодарих за всичко, което е направила за нас. Ако ние, нейните ученици, сме постигнали нещо, то в основата на нашите успехи е и тя!
Бог да прости госпожа Методиева!
Методий Кирилов за „Актуален глас“