Община Годеч отбеляза 120 години от рождението на Васка Емануилова. В петък - на 26 септември, в салона на НЧ "Н. Й. Вапцаров - 1899" се състоя специална вечер, посветена на голямата българска скулпторка.

Събитието започна с прожекция на филм, представящ живота и творчеството на родената в село Комщица Васка Емануилова.

Вечерта продължи с вълнуваща среща с художника - проф. Ивайло Мирчев, който разказа интересни и малко познати факти за пътя на Васка, нейните произведения и мястото й в българското изкуство. Проф. Мирчев разказа още и за приятелството между Васка Емануилова и големият български художник акад. Светлин Русев.

"Васка имаше слабост към него, да не говорим за неговата слабост към нея като скулптор и личност. Правил е два нейни портрета, а тя му е подарявала много свои работи. Светлин казва, че Васка е била различна от общоприетото - понякога безпардонна в поведението си, защото била човек, който не прави компромиси", сподели професорът, който е бил асистент на акад. Русев.

Гергана Станчева, дошла специално за събитието от село Калотина, представи пред публиката автентично писмо от Васка Емануилова до нейния дядо - отец Генади. Семейната реликва беше показана за първи път публично и предизвика дълбоко вълнение сред присъстващите.

Свои спомени за Васка Емануилова споделиха и други участници в събитието. Сред тях годечанката Детелина Янакиева, която разкри, че е рисувала под ръководството на Васка и дори е била неин модел. Като нейна съседка, Детелина си спомня:

"Интересуваше я само калта (бел. ред. глината), нищо друго."

Емоционално изказване направи и Емилия Димитрова, която също разказа спомени от Комщица за голямата скулпторка.

На събитието, организирано от Община Годеч, присъстваха зам.-кметът - Надя Сотирова, кметът на село Калотина - Людмила Любомирова, историкът Нина Каралеева, учители, граждани.

120 години след рождението на Васка Емануилова, нейното присъствие и днес остава живо - не само чрез творбите й, но и чрез спомените, които хората пазят за нея. Вечерта в Годеч беше не просто поклон пред едно голямо име в българската култура, но и живо свидетелство за вдъхновението, което нейният дух продължава да носи.